Лейди Полунощ [bg]

Автор: Клэр Кассандра
Серия: Тъмни съзаклятия #1
Год: 2016
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 9786191571550
Переводчик: Вера Паунова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено. Магията и приключенията в книгите за ловците на сенки заплениха въображението на милиони читатели по целия свят. Потопете се в тази ускоряваща пулса и разкъсваща сърцето книга, която със сигурност ще се хареса както на новите читатели, така и на най-верните фенове на Касандра Клеър

Перейти на страницу:

Стърлинг я зяпна и постепенно лицето му придоби лилав цвят.

-Ти- изръмжа той.

- Мога да ти помогна. - И гласът, и ръката, в която Кристина стискаше камата си, бяха спокойни. - Моля те, нека ти помогна.

Омразата в очите му я слиса.

- Махай се - изсъска той и извади нещо от джоба си.

Пистолет. Малокалибрен, но достатъчен, за да я накара да направи крачка назад. Пистолетите бяха нещо, което рядко се появяваше в живота на нефилимите; нещо, което принадлежеше на мунданите, на техния свят, пълен с обикновени човешки престъпления.

Ала това не означаваше, че не могат да проливат нефилимска кръв или да трошат кости. Стърлинг заотстъпва назад, прицелен в нея, докато не стигна до края на алеята. Тогава се обърна и побягна.

Кристина се втурна след него, но докато стигне до края на алеята, той вече завиваше зад ъгъла на улицата. Очевидно не беше преувеличил - онези, в чиито вени имаше върколашка кръв, действително бяха по-бързи от хората. Дори и от ловците на сенки.

Кристина изруга не особено грубо и се запъти обратно към джипа. Извади стилито със свободната си ръка и като приклекна, нарисува малка проследяваща руна върху колата, малко над гумата.

Не беше пълен провал, помисли си, докато се връщаше към пикапа. Както Ема бе казала, двата дни, преди „ловът" да започне, все още не бяха изтекли. А проследяващата руна върху колата на Стърлинг несъмнено щеше да им е от полза. Ако се държаха настрани от къщата му, така че той да повярва, че са се отказали, може би щеше да стане по-непредпазлив и да използва колата си.

Едва когато се качи в пикапа и затвори вратата, видя, че телефонът й присветва. Имаше пропуснато обаждане. Взе апарата и сърцето й слезе в петите.

Диего Росио Росалес.

Пусна телефона така, сякаш бе хванала скорпион. Защо, защо, защо й се обаждаше Диего? Беше му казала никога вече да не я търси.

Ръката й се вдигна към медальона и пръстите й се сключиха около него, докато устните й изричаха безмълвна молитва.

„Дай ми силата да не отвърна на обаждането му."

* * *

- По-добре ли се чувстваш, чичо? - попита Джулиън.

Прегърбен зад бюрото си, Артър го погледна с избелели, отнесени очи.

- Джулиън. Трябва да говоря с теб.

- Знам. Вече ми каза. - Джулиън се облегна на стената. -Спомняш ли си за какво?

Чувстваше се изтощен, изстърган, празен като изсъхнала кост. Знаеше, че би трябвало да съжалява за онова, което бе казал на Марк в кухнята. Знаеше, че би трябвало да съчувства на чичо си. Ала просто не бе в състояние да изтръгне тези чувства от себе си.

Не си спомняше как бе излязъл от кухнята. Помнеше как бе предал Тави на останалите (доколкото беше възможно да го направи с едно поръсено със захар седемгодишно момче); помнеше как всички му бяха обещали да разчистят след вечерята си от сирене, шоколади, браунита и изгорени неща. Дори Дру, след като беше престанала да повръща в умивалника, се беше заклела, че ще изтърка пода и ще измие кетчупа от прозорците.

Не че до този миг Джулиън изобщо си беше дал сметка, че по прозорците има кетчуп.

Той бе кимнал и бе понечил да излезе от стаята, но после бе спрял и се бе огледал за Ема. Ала по някое време тя беше излязла заедно с Кристина. Вероятно бяха отишли някъде, за да говорят за Камерън Ашдаун. А последното, което Джулиън искаше, бе да присъства на подобен разговор.

Не знаеше кога се бе случило, откога заради мисълта за Камерън губеше желание да види Ема. Неговата Ема. Винаги би трябвало да искаш да видиш своя парабатай. Неговото лице бе най-прекрасната гледка на света. Имаше нещо нередно в това, да не го иска, сякаш земята изведнъж бе започнала да се върти в обратната посока.

- Като че ли не си спомням - отвърна Артър след миг. -Имаше нещо, с което исках да помогна. Нещо, свързано с разследването. Все още разследвате, нали?

- Убийствата? Онези, заради които дойдоха пратениците на елфите? Да.

- Мисля, че беше свързано със стихотворението - обясни Артър. - Онова, което Ливия рецитираше в кухнята. - Той разтърка очи, видимо уморен. - Минавах оттам и го чух.

- Стихотворението? - повтори Джулиън озадачен. - „Анабел Ли"?

Артър заговори с дълбок, тътнещ глас, рецитирайки стиховете, сякаш бяха заклинание:

Но нашта любов бе по-силна от тази

на онези, по-древни от нас

и много по-мъдри от нас,

затуй нито демони, скрити под морски талази,

ни ангели в райската вис

не ще разделят вече мойта душа

от прекрасната Анабел Ли.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?