Лейди Полунощ [bg]

- Печени филийки! - оповести той щастливо, а после забеляза Джулиън и Ема.

Възцари се тишина. Джулиън като че ли се мъчеше да намери думи; Ема усети, че отстъпва бавно към вратата. Внезапнo си бе спомнила караниците на Марк и Джулиън, когато бяха деца. Те бяха ожесточени и често стигаха до кръв, и Джулиън изобщо не оставаше длъжен на брат си.

Всъщност понякога именно той започваше всичко.

Марк повдигна вежди.

- Печени филийки? - предложи им той.

- Това са моите филийки - напомни му Тай.

- А, да. - Марк прекоси стаята, хвърляйки коси погледи на Джулиън, който все още не си беше възвърнал дар словото, облегнат тежко на печката. - Какво искаш върху тях?

- Пудинг - отвърна Тай незабавно.

- Пудинг? - повтори Джулиън. Ема трябваше да си признае, че „пудинг" определено не бе първата дума, която бе очаквала да излезе от устата на Джулиън в тази ситуация.

- Защо не пудинг? - обади се Ливи спокойно, след което намери един буркан с пудинг от тапиока и го подаде на своя близнак, който се залови да сипва добре премерени дози върху хляба.

Джулиън се обърна към Марк.

- Нали каза, че се била заключила в стаята си?

- Излезе, когато ми пуснахте съобщение, че сте намерили Тай - отвърна Марк.

- Не виждах причина да не го направя - добави Ливи.

- И защо тостерът е в килера? - попита Джулиън.

- Не можах да намеря друг... - Марк като че ли опитваше да открие правилната дума - електрически контакт.

- И защо Тави е седнал в торба със захар?

Марк сви рамене.

- Искаше да седне в торба със захар.

- Това не означава, че ти трябва да го сложиш в нея - извиси се гласът на Джулиън. - Нито да съсипеш печката. Нито да оставиш Друзила да пие... какво всъщност има в тази чаша, Дру?

- Шоколадово мляко - отвърна Дру веднага. - С квасена сметана и пепси.

Джулиън въздъхна.

- Не би трябвало да пие това.

- Защо не? - Марк развърза престилката и я метна настрани. - Не разбирам на какво се дължи гневът ти, братко. Те всички са живи, нали така?

- Това е доста нисък критерий - отбеляза Джулиън. -Ако знаех, че според теб е достатъчно просто да ги опазиш живи...

- Нали това каза - изтъкна Марк, наполовина ядосан, наполовина объркан. - Шегуваше се, каза, че и сами можели да се грижат за себе си...

- И наистина е така! - Джулиън се бе изпънал и сякаш се извисяваше над Марк, по-висок, по-едър и по-зрял от брат си. - Ти си този, който причинява хаос! Ти си техният по-голям брат, знаеш ли изобщо какво означава това? Трябва да се грижиш по-добре за тях!

- Джулс, всичко е наред - обади се Ливи. - Ние сме добре.

- Добре? - повтори Джулиън. - Тай излезе тайно (и по-късно с теб ще си поговорим за това, Ливия), промъкна се в къщата на Джони Рук и допря нож до гърлото на сина му; Ливи се заключи в стаята си, а Тави като нищо е перманентно захаросан. Що се отнася до Дру, разполагаме с около пет минути, преди да започне да повръща.

- Няма да повърна - намръщи се Дру.

- Аз ще изчистя - каза Марк.