Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лейди Полунощ [bg]
Лейди Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лейди Полунощ [bg]

Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено. Магията и приключенията в книгите за ловците на сенки заплениха въображението на милиони читатели по целия свят. Потопете се в тази ускоряваща пулса и разкъсваща сърцето книга, която със сигурност ще се хареса както на новите читатели, така и на най-верните фенове на Касандра Клеър
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 256
Перейти на страницу:

- Не знаеш как! - Джулиън беше пребледнял и бесен. Ема рядко го бе виждала толкова ядосан. - Ти - продължи той, все така гледайки към Марк, - ти някога се грижеше за тях, но предполагам, си го забравил. Предполагам, че си забравил как да правиш каквото и да било нормално нещо.

Марк потръпна. Тиберий се изправи; сивите му очи горяха насред бледото лице, ръцете, отпуснати до тялото му, трепкаха неспокойно. Крила на нощна пеперуда... крила, които можеха да държат нож, можеха да прережат гърло.

- Стига - каза той.

Ема не бе сигурна дали говореше на Джулиън, на Марк или на всички в стаята, ала видя как Джулиън замръзна. Сърцето й се сви, когато го видя да плъзва поглед по лицата на братята и сестрите си. Дру седеше напълно неподвижно; Тави се бе измъкнал от торбата със захар и се взираше в Джулиън с широко отворени синьо-зелени очи.

Марк не помръдваше; беше пребледнял, ала високите му скули, които издаваха елфическото му потекло, пламтяха.

В очите на семейството му, обърнати към Джулиън, имаше обич и тревога, и страх, ала Ема се зачуди дали той може да го види. Дали единственото, което виждаше, не бяха децата, заради които се бе отказал от толкова много неща в живота си, щастливи с другиго. Дали също като нея, когато се оглеждаше из кухнята, той си спомняше как се бе научил да я почиства, когато бе едва на дванайсет години. Как се бе научил да готви, първоначално съвсем простички неща -спагети и масло, печени филийки със сирене. Милион сандвичи със сирене, милион рани от изгаряния по дланите и китките от котлона и пръскащата мазнина. Как на всеки няколко дни слизаше до магистралата, за да приеме доставката от хранителния магазин, докато все още не можеше да шофира. Как влачеше цялата им храна нагоре по хълма.

Джулиън на колене, кльощав в дънките и тениската си, търка пода. Кухнята бе обзаведена от майка му, беше част от нея, ала освен това бе част от всичко, което той бе отдал на семейството си през годините.

И отново би го сторил, помисли Ема. Естествено, че би го сторил - защото ги обичаше с цялото си същество. Единственото, което го изпълваше с гняв, бе страхът, страхът за братята и сестрите му.

Боеше се и сега, макар Ема да не беше сигурна защо. Тя виждаше единствено изражението му, когато той забеляза негодуванието им към него, тяхното разочарование. Гневът му се изпари и той се плъзна надолу по печката, докато не се озова седнал на пода.

- Джулс? - Беше Тави, с побеляла от захар коса. Дощапука до него и обви ръце около врата му.

Джулс издаде странен звук, а после притегли брат си към себе си и го прегърна с всички сили. Върху черното му бойно облекло се посипа бяла захар.

Вратата на кухнята се отвори и до ушите на Ема долетя изненадано ахване. Обърна се и видя Кристина да се взира в бъркотията.

- Que desastre!25

Нямаше нужда от превод. Марк се прокашля и започна да нарежда мръсните чинии в мивката. Не толкова да ги нарежда, колкото да ги мята. Ливи отиде да му помогне, докато Кристина продължаваше да гледа изумено.

- Къде е Даяна? - попита Ема.

- Прибра се вкъщи. Малкълм ни отвори Портал - обясни Кристина, без да откъсва очи от загорелите тигани на печката. - Даяна каза, че трябвало да си отспи.

Без да пуска Тави, Джулиън се изправи. По ризата и в косата му имаше захар, ала лицето му беше спокойно, безизразно.

- Извинявай за бъркотията, Кристина.

- Няма проблем - отговори тя, като се оглеждаше наоколо. - Кухнята не е моя. Макар че - побърза да добави - мога да ви помогна да изчистите.

- Марк ще изчисти - каза Джулиън, без да поглежда към брат си. - Научихте ли нещо от Малкълм?

- Беше се срещнал с някои магьосници, които според него биха могли да помогнат - отвърна Кристина. - Говорихме за Катарина Лос. Чувала съм за нея - понякога преподава в Академията, курс за долноземците. Очевидно и Малкълм, и Даяна са нейни близки приятели, така че обмениха цял куп истории, които не разбрах съвсем.

- Е, ето какво научихме ние от Рук. - Ема се залови да разказва, пропускайки частта, в която Тай едва не беше прерязал гърлото на Кит Рук.

- Значи, някой трябва да следи Стърлинг - заяви нетърпеливо Ливи, когато Ема приключи. - Двамата с Тай можем да го направим.

- Не знаете да шофирате - напомни й Ема. - А и се нуждаем от вас за проучванията.

Ливи направи физиономия.

- Значи, да си висим тук и да четем „преди много, много години" още девет хиляди пъти?

- Няма причина да не можем да се научим да шофираме -заяви Тай с упорито изражение. - Марк каза, че няма значение, дето не сме на шестнайсет години, нали и без това не е нужно да се подчиняваме на мунданските закони...

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 256
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)