Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лейди Полунощ [bg]
Лейди Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лейди Полунощ [bg]

Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено. Магията и приключенията в книгите за ловците на сенки заплениха въображението на милиони читатели по целия свят. Потопете се в тази ускоряваща пулса и разкъсваща сърцето книга, която със сигурност ще се хареса както на новите читатели, така и на най-верните фенове на Касандра Клеър
1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 256
Перейти на страницу:

- Така ли каза Марк? - тихо попита Джулиън. - Е, добре. Марк може да ви научи да шофирате.

Марк изпусна с трясък една чиния в умивалника.

- Джулиън...

- Какво има, Марк? - попита Джулс. - 0, да, ти всъщност не можеш да шофираш. А и да научиш някого да го прави отнема време, а ти може и да не останеш тук. Защото няма никаква гаранция, че ще останеш.

- Това не е вярно - обади се Ливи. - На практика разрешихме случая...

- Само че Марк трябва да избере. - Джулиън бе впил поглед в по-големия си брат над главата на Тави. Синьо-зелени-те му очи горяха. - Кажи им, Марк. Кажи им, че си сигурен, че ще избереш нас.

Обещай им - казваше погледът му, - обещай им, че няма да ги нараниш.

Марк не каза нищо.

O, помисли си Ема, спомнила си думите на Джулиън навън. Ето от какво се боеше - че вече са обикнали Марк прекалено силно. Той би отстъпил децата, които обичаше, на Марк, без да се оплаква, ако те наистина го искаха... ако, както Тай бе казал, предпочитаха Марк да се грижи за тях. Щеше да ги отстъпи, защото ги обичаше, защото тяхното щастие бе и негово, защото те бяха неговият дъх и кръв.

Ала Марк също му беше брат и той го обичаше. Какво би могъл да сториш, когато онова, което заплашва хората, които обичаш, е нещо, което обичаш също толкова силно?

- Джулиън. - За всеобща изненада беше чичо Артър, застанал на прага. Той хвърли бърз, незаинтересуван поглед на бъркотията в кухнята, а после прикова очи в племенника си. - Джулиън, трябва да говоря с теб. Насаме.

Слаба тревога припламна в очите на Джулиън и той кимна на чичо си в същия миг, в който нещо в джоба на Ема избръмча. Телефонът й.

Стомахът й се сви. Беше само една дума, получена не от някой номер, а от поредица от нули.

СРЕДОТОЧИЕТО.

Нещо беше задействало наблюдението на средоточието. Мислите й запрепускаха. Слънцето скоро щеше да залезе. Вратата на средоточието щеше да се отвори... но и мантидите щяха да се размърдат. Трябваше да тръгне незабавно, за да пристигне в най-безопасния момент.

- Обадиха ли ти се? - попита Джулиън и погледна към нея, докато оставяше Тави на пода. Разроши косата му и нежно го побутна към Дру, която определено беше позеленяла.

Ема потисна озадаченото си смръщване - не трябваше ли и той да получи същото съобщение? 0, да, спомни си изведнъж - нали докато бяха в къщата на Джони Рук, беше споменал, че батерията му ще падне. А един господ знаеше къде е Даяна. Ема си даде сметка, че като нищо е единственият човек, получил съобщението за средоточието.

- Просто Камерън - вкопчи се тя в първото име, което й дойде на ума. Очите на Джулиън станаха безизразни; може би все още се тревожеше тя да не каже на Камерън за Марк. Беше блед. Лицето му беше спокойно, ала Ема усещаше как от него струи напрегнато нещастие. Спомни си как се бе вкопчил в Тай пред къщата на Джони Рук, как бе погледнал към Марк. Към Артър.

Подготовката й казваше, че трябва да отиде при средоточието заедно с него. Той бе нейният парабатай. Само че не можеше да го откъсне от семейството му точно сега. Просто не можеше. Умът й се разбунтува срещу тази мисъл по начин, в който не искаше да се вгледа по-отблизо.

- Кристина - обърна се тя към своята приятелка. - Може ли да поговорим в коридора?

С разтревожено изражение Кристина я последва навън.

- За Камерън ли става дума? - попита тя в мига, в който кухненската врата се затвори зад тях. - Не мисля, че в момента съм в състояние да давам романтични съвети...

- Действително трябва да се видя с Камерън - отвърна Ема, а мозъкът й работеше трескаво. Би могла да вземе Кристина със себе си. Можеше да й има доверие, тя нямаше да спомене на никого какво правят. Ала Джулиън бе така наранен, не просто наранен, а съкрушен, когато бе отишла в пещерата заедно с Марк, без да му каже. А толкова много неща бяха обтегнали и смутили парабатайската им връзка... Не би могла отново да му го причини, като заведе някой друг със себе си. - Само че не става дума за това. Виж, някой трябва да следи Стърлинг. Не мисля, че ще му се случи нещо. Двата дни още не са изтекли, но за всеки случай.

Кристина кимна.

- Мога да го направя. Даяна остави пикапа, ще отида с него. Само че ще имам нужда от адреса.

- Той е у Джулиън. Ще ти напиша бележка за него.

- Добре, защото той ще попита - сухо каза Кристина.

Внезапно иззад вратата се разнесе ужасен звук - Дру прекоси на бегом кухнята и повърна в мивката.

- Горката - подхвърли Ема. - Но онова, което изпи, беше наистина отвратително.

- Ема, знам, че не ми казваш истината. Знам, че не отиваш да се видиш с Камерън Ашдаун. - Кристина вдигна ръка, за да спре възраженията й. - Не те укорявам. Ти не би ме излъгала без основателна причина. Просто...

1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 256
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)