Лейди Полунощ [bg]

Което, каза си, навярно бе причината да е привлечена от него. Тя знаеше какво е да оставиш някого, когото обичаш.

- Докато? - подкани го.

Клепачите на Марк бавно се повдигнаха, разкривайки огъня, горящ в разноцветните му очи.

- Какво?

- Каза, че семейството ти и споменът за тях били всичко, което си имал, до какво? До Кийрън?

- Да - отвърна Марк.

- Той ли бе единственият, проявил добрина към теб?

- В Лова? В Лова няма добрина. Има уважение и нещо като другарство между братя. Разбира се, те се страхуваха от Кийрън. Той е благородник, елфически принц. Баща му, кралят, го изпрати в Лова в израз на добра воля към Гуин, ала изискал добро отношение към него. Това добро отношение се прехвърли и върху мен, но дори още преди Кийрън те постепенно започнаха да ме уважават. - Раменете му увиснаха. - Най-ужасно беше на тържествата. Идваха елфи от всички краища и не им харесваше сред тях да има ловец на сенки. Правеха всичко по силите си да ме отделят настрани, да ми се подиграват и да ме измъчват.

- Никой ли не се намесваше?

Марк се изсмя рязко.

- Елфите са сурова раса. Даже и към най-могъщите сред тях. Кралицата на феите може да бъде лишена от властта си, ако короната й бъде открадната. Дори Гуин, който предвожда Дивия лов, трябва да се подчини на онзи, който открадне плаща му. Не можеш да очакваш, че биха проявили милост към едно нефилимско момче като мен. - Устните му се извиха. - Дори бяха измислили стихче, с което да ми се присмиват.

- Стихче? - Кристина вдигна ръка. - Няма значение, не е нужно да ми го казваш, не и ако не искаш.

- Вече не ме е грижа - отвърна Марк. - Беше просто бездарно стихоплетство. „Първо пламък, след него - порой и вода, а накрая - на Блекторн кръвта."

Кристина се изпъна.

- Какво?

- Според тях означавало, че кръвта на Блекторн била разрушителна, като огън или потоп. Че който и да бил съчинил стихчето, имал предвид, че всички от рода Блекторн носят лош късмет. Не че има някакво значение. Просто някаква безсмислица.

- Не е безсмислица - възкликна Кристина. - То означава нещо. Думите, написани върху телата... - Тя се намръщи от усилието да се съсредоточи. - Едни и същи са.

- Какво искаш да кажеш?

- „От огън до вода" - обясни тя. - Едно и също... просто различен превод. Когато английският не е родният ти език, виждаш смисъла на думите по различен начин. Вярвай ми, „от огън до вода" и „първо пламък, след него - порой и вода" биха могли да означават едно и също.

- Но какъв е смисълът?

- Не съм сигурна. - Кристина отметна косата от лицето си, обзета от чувство на безсилие. - Моля те, обещай ми, че ще го споменеш на Ема и Джулс възможно най-скоро. Може и да греша, но...

Марк изглеждаше озадачен.

- Да, разбира се...

- Обещай ми.

- Още утре, обещавам. - Усмивката му беше объркана. -Хрумна ми, че ти знаеш много за мен, Кристина, а аз не знам почти нищо за теб. Знам името ти, Мендоса Росалес, знам и че си оставила нещо в Мексико. Какво е то?

- Не е нещо - отвърна тя. - А някого.

- Съвършения Диего?

- И брат му Хайме. - Тя махна с ръка, виждайки как Марк повдига вежди. - В единия от тях бях влюбена, другият бе най-добрият ми приятел. И двамата разбиха сърцето ми. -Почти се изненада, чувайки се да го изрича на глас.