Кодът на Атлантида [bg]

Примигна и се опита да фокусира зрението си.

— „Оцелелите живеели в страх от бог. Те заключили Книгата на познанието в… Залата на акордите. Ключът бил разделен между пет… инструмента“. Тук налучквам, но думата пасва.

— Нататък — нареди Мурани.

Лурдс избърса потта от очите си и премина на следващата пиктограма.

— „Тайната била скрита вътре. Петте инструмента били дадени на петима мъже, които били наречени… Пазители. — Използва името, с което се наричаха Адебайо, Блекфокс и Ванг. — Пазителите били избрани сред онези, които сега говорели различни езици. Те получили части от ключа и били пратени в света. Никога не трябвало да се събират заедно, докато бог не ги призове“.

Когато премина на следващата картина, Лурдс видя, че тя е празна. Обходи камъка с лъча на фенера си и се обърна към Мурани.

— Тук няма нищо — каза с тънък, тих глас. Очакваше Мурани да го застреля в яростта си.

— Тайната на музикалните инструменти — каза Мурани. — Открийте я.

По знак на кардинала Галардо и хората му донесоха кутиите и ги оставиха на земята.

Лурдс се поколеба. Предизвикателството беше огромно, условията — невъзможни. Но той искаше да спаси Лесли. Да бъде герой. Искаше да се справи достойно с положението.

— Не го правете.

Лурдс завъртя глава към отец Себастиан. Старецът продължаваше да стои с броеница в ръка.

— Книгата на познанието е била скрита — рече той. — Бог неслучайно я е скрил. Тя е унищожила този свят.

Лурдс си помисли за картините на унищожението върху каменните стени. Те само загатваха за истинския ужас, стоварил се върху островното царство.

— Не бива да го правите — каза Себастиан.

— Накарайте го да млъкне — изръмжа Мурани.

Галардо удари Себастиан в гърлото. Свещеникът рухна на коляно, като се давеше и кашляше. Без никаква жалост Галардо го изрита отстрани и го просна на земята.

Един от швейцарските гвардейци — онзи с белега — възкликна възмутено. Галардо се извърна и го изгледа свирепо, но въпреки това отстъпи от стария свещеник.

Мурани отдръпна пистолета от главата на Лесли и застана лице в лице с Лурдс.

Лурдс искаше да отстъпи назад. Струящата от кардинала заплаха бе съвсем осезаема сила. Стомахът на професора се сви болезнено.

— Трябва да го направите — каза Мурани с нисък, жесток глас. — Дори не сте подозирали за всичко това. А ето че сте тук. Вярвате ли в божията воля, професор Лурдс?

Лурдс се опита да отговори, но от стегнатото му от страх гърло не се изтръгна нито звук.

— Аз мисля, че сте тук по божия воля — каза Мурани. — Вярвам, че той е поискал да сте тук. Да му послужите по този начин.

— Не го прави, Томас — умоляващо се обади Лесли.

— Помислете за познанието — каза Мурани. — Можете ли да идете в гроба, без да го достигнете? — Тъмните му очи се вгледаха изпитателно в очите на Лурдс. — Толкова сте близо до целта. Помислете си само. Напълно възможно е да разчетем какво е написано в Книгата на познанието. Ще сте ми нужен и за това. Намерите ли Книгата, ще останете жив.