Кодът на Атлантида [bg]

Картината показваше седнал на трон владетел, оглеждащ огромна империя.

Привлечен от думите, Лурдс отново зачете:

— „Изгонени от Едемската градина, децата Адамови заживели във външния свят. Един от тях, Халев11, основал островното царство…“. — Не можеше да разпознае думата. Обърна се към Себастиан.

— Аз я виждам като Небе — прошепна Себастиан, — но името не може да се отнася за това място. Основателят е избрал да го кръсти така.

— „Халев продължил да чете Книгата на познанието. Минали години и той я предал на децата си. Те я предали на своите. Не забравяли за божията мощ. Жадували за нея. Решили обаче да забравят за Бог“.

На следващата картина се виждаше зикурат в строеж. Стотици работници влачеха камъни за постройката, която трябвало да достигне небесата.

— „По заповед на царя — жрец, син на Халев, била издигната огромна кула. Хората искали да живеят на небето и сами да станат богове. Вярвали, че трябва само да се изкачат дотам, за да достигнат божия рай“.

Следващият камък показваше разрушаването на кулата. В основата й лежаха трупове.

— „Бог видял лошите и себични стремежи на хората и изсипал своето отмъщение…“

— „Гняв“ — поправи го Себастиан.

— „… и изсипал своя гняв — съгласи се Лурдс — върху тях и разрушил кулата им. Унищожил и онова, което свързвало всички хора, като отнел езика им. Дори езикът, който донесли със себе си от Едемската градина, бил изгубен“.

Опита се да си представи какво ли е било. Всички хора, споделящи толкова много неща помежду си, внезапно да не могат да разговарят един с друг. Дори праезикът, за какъвто трябваше да приеме донесения от Едем, им бил отнет.

— „С времето те отново заговорили помежду си, но на много различни езици. Разшифровали и езика на Книгата на познанието. Царете — жреци започнали да я четат. Бог призовал морето да се надигне и унищожил острова“.

Следващата картина показваше огромна вълна, която се стоварваше върху острова. Хората стояха вцепенени от ужас и гледаха приближаващата гибел.

— „Само потърсилите убежище в пещерите…“

— Катакомбите — каза Себастиан.

— „… катакомбите… — автоматично се поправи Лурдс. Думите го теглеха след себе си и той ги гонеше с фенера си. — … преживели, потопа. После, когато морето се отдръпнало, оцелелите заключили Книгата на познанието в… дома на…“ — Спря, неспособен да продължи.

— В Залата на акордите — каза Себастиан. — Точно в нея се намираме сега.

Лурдс освети каменната стена. Облечени в роби мъже стояха в пещерата пред пиктограми, които разпозна като картините, които виждаше в момента.

— Значи Книгата на познанието е тук? — попита Мурани.

— Не зная — отвърна Лурдс.

Лесли извика от изненада и болка.

Когато Лурдс се обърна към нея, Мурани я беше сграбчил за косата и я дърпаше да падне на колене. Взе пистолета на един от гвардейците.