Кодът на Атлантида [bg]

Нещо в стената изщрака. Звукът отекна в залата. После отзад се разнесе гневно стържене и изпълни пещерата с неприятен шум.

Внезапно стената хлътна назад и разкри скрити процепи, които досега бяха покрити с прах. Стената се плъзна петнайсетина сантиметра назад, след което изпълзя наляво.

Зад нея имаше друга гравюра, която отново изобразяваше петте инструмента. Този път бяха подредени в различен ред.

Под картината имаше десет квадрата. Лурдс натисна един от тях. Нещо се раздвижи в стената и почти в същия момент силно мелодично „бом!“ изпълни залата.

Лурдс вече се движеше с фенер в ръка към мрака.

— Натиснете бутона още веднъж.

Мурани махна на Сбордони да тръгне след Лурдс и каза на Галардо да натисне отново квадрата.

Мелодичният звън се повтори.

Лурдс промени посоката, в която вървеше, и насочи лъча нагоре.

— Отново — извика той, след като ехото заглъхна.

„Бом!“

Мурани чу звука почти директно над себе си. Лъчът на фенера му последва този на Лурдс по тавана на пещерата.

— Отново — извика Лурдс.

Този път Мурани видя как един чук удря сталактита горе. Чукът не беше голям и изглежда бе направен от кост. Към него бе прикрепена златна жица, която изчезваше в една дупка в тавана.

— Отново.

Чукът се задвижи и удари сталактита.

„Бом!“

— Натиснете друг бутон — нареди Лурдс.

„Бом!“

И този звук предизвика кратко търсене, което завърши с откриването на друг костен чук, задвижван от златна жица.

— Залата — невярващо рече Лурдс, докато осветяваше с фенера си наоколо. — Превърната е в музикален инструмент.