![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Е, нищо особено.
— Клубът не се ли ръководи добре?
— Според мен досегашният управителен съвет не е единственият, който може да върши тази работа. Омръзна ми да идвам тук на годишните събрания и всеки път да ми дават листче с девет имена и да ми казват да гласувам за девет души. Защо да не напишем двайсет и едно имена, или пък четиринайсет и да гласуваме за девет? Знаеш ли откога е този управителен съвет? От десет години. Допотопни изкопаеми, които само пъшкат и охкат, но никога не стъпват на игрището за голф. Да се оттеглят някъде и да си измрат. Тук трябва да се влее млада кръв.
Един сервитьор донесе питиетата ни. Не поглеждах към Маргарет. Знаех какво ще видя изписано на лицето й. Но и Джона знаеше, че ако спре да говори, Маргарет може да оплеска всичко.
— Аз няма да се кандидатирам, имайте го предвид — засмя се той. Вдигна чашата си без официалности. — Наздраве…
— И за нов управителен съвет — пожела Марта.
— И за нов управителен съвет — повтори Джона.
Всички пихме за това, а после някакъв човек в ленено сако и сив панталон от фланела, около трийсет и пет годишен, загорял, тупна Джона по гърба, протегна ръка към него и каза с веселяшки тон:
— Давай! Пусни една петдесетарка и не се помайвай…
— Здрасти, Джак. Познаваш се с всички, с…
— Разбира се. Здрасти.
— Запознай се и с Пол Мърфи. А това е Джак Кейси. Опасен е на билярд.
— Приятно ми е — обърна се Кейси към мен, за да се ръкуваме. После продължи да говори на Джона. — Петдесетарка. Днес никакъв те нямаше. — На нас обясни: — Оставям вие да прецените. Поел съм го срещу петдесетарка на ден. Днес никакъв го нямаше. Дължи ли ми я, или не?
Джона пак се засмя.
— Днес бях много зает. Имах разговор със Стария…
— Боже мой — извика Кейси. — Да не би да постъпваш на работа?
— За друго ставаше въпрос…
— Слава богу… На теб разчитам, за да плащам на бавачката и на градинаря. И още нещо, за да докажа, че не те обичам само заради парите ти. — Той извади циклостилно копие от петицията: — Дотук шейсет подписа…
— Това е чудесно, Джак. — Джона взе листа и го погледна. — Надявам се, че си обяснявал на всички тези хора какво означава подписът им тук — автоматично влизат в черния списък.
— И само това ли? Един от нашите ревматични управители мина покрай мен в съблекалнята. Беше поел по единствения маршрут, който предприемат нашите директори — от игралната зала до… ъъъ, онова място, клозета. Изобщо не ми проговори.
— Разтревожихме ги…
— Така е. Казаха ми, че Рейвънсуд щял да си подаде оставката.
— Недей да разчиташ на това. Когато някое нищожество получи власт, никога не я отстъпва, докато не му я вземат. — Джона сгъна листа и му го подаде. — Не изоставяй доброто дело…
Кейси прибра листа в джоба си и каза на Джона:
— Пак ще се видим. — После повтори и към нас: — Пак ще се видим.
— Дано да не е много скоро — тихо си пожела Марта.
— Точно така — присъедини се към нея Маргарет. — Това ли е най-подходящото време и място да си провеждате сбирките на комисията, Джона.
— Извинявайте. Затова и не го поканих да пийне с нас. Опитах се да го разкарам…
— Видях колко се опита — продължи Маргарет. Измърмори още нещо, за да покаже раздразнението си, а Джона впери неподвижно очи в нея, после погледна Марта: — Защо не отидете да потанцувате с Пол?
Марта схвана какво се иска от нея и му кимна. Попита ме:
— Искаш ли?
— С най-голямо удоволствие.
Станах веднага, издърпах стола й и тръгнахме по коридора.
— Съученик ли си на Джона?
— Не, приятел съм на Маргарет.
— О!
— Знам. Но ти направи каквото можа…
— Благодаря!
Започнахме да танцуваме. Свиреха „Обгърни в мечти своите тревоги“. Припевът се изпълняваше от някакъв тенор, който се стараеше да имитира Мортън Дауни. Марта не танцуваше добре, като всички спортистки не можеше да се отпусне на дансинга, но беше мила и приятна, дрехите й стояха чудесно, познаваше всички танцуващи, а това също допринасяше за моето спокойствие.
— Танцуваш прекрасно — каза ми тя.
— Едно време беше. Занимавах се с танци, както Джона се занимава с голф.
— А ти знаеш ли как Джона се занимава с голф?
Усмихнах се: