Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
Селдън кимна.
— Нека е така, както казваш. Само че дори да е тъй, независимо дали става дума за Маникс Четвърти, или за Рашел Първа — предполагам, че трябва да е Първа — няма никакъв смисъл да ме задържате. Вече ти казах, че не разполагам с работеща психоистория и не мисля, че аз или някой друг изобщо някога ще разполага с нея. Казах го и на императора. Няма да съм от полза нито на теб, нито на него…
— Колко си наивен — спокойно го прекъсна Рашел. — Познаваш ли историята на империята?
Ученият поклати глава.
— Напоследък много пъти ми се е приисквало да я бях познавал далеч по-добре.
Дорс сухо добави:
— Аз познавам историята на империята отлично, тъй като моята специалност е предимперската ера, госпожо кмете. Само че какво значение има дали я познаваме, или не?
— Ако познаваш тази история, тогава ти е известно, че династията на Што е древна и почитана и че е произлязла от Дакианската династия.
— Дакианите са управлявали преди пет хиляди години — отвърна Дорс. — Техни потомци след тези сто и петдесет поколения, които са живели и умирали оттогава насам, спокойно може да са половината от хората в Галактиката, стига всички генеалогични претенции, независимо колко са спорни, да бъдат приети.
— Нашите генеалогични претенции, доктор Венабили — гласът на Рашел за пръв път стана студен и недружелюбен, а очите й заблестяха като стомана — не са спорни. Те са напълно документирани. През всички тези поколения династията на Што непрестанно е успявала да бъде на властова позиция, а е имало и случаи, когато ние сме държали императорския трон и сме управлявали като императори.
— Историческите книги — възрази Дорс — обикновено говорят за управниците на Што като за „антиимператори“, които никога не са били признавани от огромна част на империята.
— Това зависи от онези, които ги пишат. В бъдеще ще ги пишем ние, тъй като тронът, който някога е бил наш, пак ще бъде.
— За да го постигнете, ще трябва да предизвикате гражданска война…
— Няма такава опасност — каза Рашел, като отново се усмихна. — Точно това трябва да ви обясня, защото аз желая доктор Селдън да ми помогне в предотвратяването на подобна катастрофа. Моят баща Маникс Четвърти цял живот е бил мирен човек. И лоялен към всеки, който е управлявал в императорския дворец, като същевременно е поддържал Што в процъфтяващо състояние.
— Не ми е известно императорът да е започнал да му се доверява повече заради това — подметна Дорс.
— Сигурна съм, че наистина е тъй — хладнокръвно потвърди Рашел — понеже императорите, които са заемали Двореца по времето на моя баща, са известни като узурпатори от узурпаторски род. Узурпаторите никога не могат да си позволят да се доверят на истинските управници. И въпреки това моят баща е поддържал статуквото. Разбира се, той е изградил и обучил великолепни сили за сигурност, така че да гарантира мира, процъфтяването и стабилността на сектора, а имперските власти са му позволили да го прави, защото са искали Што да бъде мирен, процъфтяващ, стабилен… и лоялен.
— Само че лоялен ли е в действителност? — запита историчката.
— На истинския император, разбира се — отвърна Рашел. — Сега вече сме стигнали до етапа, когато нашата сила е такава, че можем бързо да завземем управлението — на практика с един светкавичен удар — и преди още някой да е казал „гражданска война“, ще има един законен император или, ако предпочитате, императрица, а Трантор ще си остане също тъй мирен, както и преди.
Дорс поклати глава.
— Мога ли да ви просветля? Като историчка?
— Винаги съм готова да слушам — любезно отвърна кметицата.
— Колкото и големи да са вашите сили за сигурност, колкото и добре да са обучени и оборудвани, те едва ли могат да се сравняват по големина и мощ с имперските войски, зад които стоят двадесет и пет милиона свята.
— А-а, ето че посочихте слабостта на узурпатора, доктор Венабили. Двадесет и пет милиона свята, по които са разпилени имперски войски. Разпръснати твърде нарядко из едно необозримо пространство и под командването на безброй офицери, никой от които не е особено подготвен да действа извън собствения си район. Напротив, мнозина са склонни да го правят по-скоро в свой интерес, отколкото в интерес на империята! От друга страна, всички наши войски са тук, на Трантор. Можем да започнем и да приключим, преди на отдалечените генерали и адмирали да им е увряло в главите, че от тях има нужда…