Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Да, съвсем естествено… И защо всъщност да не го направя?
— Виж какво, снощи ми обясни какво ще стане, ако тя спечели. Като историк може и да не съм голяма работа, но съм склонен да се съглася с теб, пък и приказките ти изглеждаха смислени — дори и за един неисторик. Империята ще се разцепи и нейните отломки ще се бият една с друга… безкрайно дълго. Рашел трябва някак си да бъде спряна.
— Съгласна съм — каза Дорс. — Трябва. Само че не виждам как в този момент можем да уредим подобна дребна работа. — Тя изгледа Селдън с присвити очи.
— Хари, ти снощи не спа, нали?
— А ти спа ли?
Дорс се вторачи в него и лицето й стана загрижено.
— Да не би докато си будувал, да си мислил за унищожението на Галактиката заради онова, което ти казах?
— Заради това и заради някои други неща. Можеш ли да се свържеш с Четър Чувек? — последното бе изречено шепнешком.
— Опитах се да се свържа, когато трябваше да избегнем арестуването в Дал. Той не дойде. Сигурна съм, че е получил съобщението и въпреки това не дойде. Възможно е по един куп причини просто да не е в състояние да го направи…
— Допускаш ли, че нещо може да му се е случило?
— Не — спокойно отговори Дорс. — Не мисля.
— Откъде знаеш?
— Все отнякъде щях да науча, сигурна съм. А не съм научила.
Селдън се начумери и натърти:
— Аз изобщо не съм толкова сигурен като теб. Но дори и Чувек да дойде, какво може да направи в този случай? Едва ли ще се изправи срещу всички в Што. Ако те имат, както твърди Рашел, най-добре организираната армия на Трантор, какво ще може да стори срещу нея?
— Няма никакъв смисъл да го обсъждаме. Мислиш ли, че си в състояние да убедиш Рашел — някак си да й го набиеш в главата — че не разполагаш с психоисторията?
— Тя съзнава, сигурен съм, че не разполагам и още много години няма да разполагам с нея, ако въобще някога това стане. Само че ще каже, че съм я разработил, и ако го направи достатъчно ловко, хората ще й повярват и накрая ще започнат да действат според онуй, което тя твърди, че са моите предвиждания и изявления — дори ако аз самият не промълвя и дума.
— Това положително ще отнеме доста време. Не може да го направи за една нощ или за седмица. За да го свърши както трябва, сигурно ще й отнеме поне година.
Селдън крачеше нагоре надолу из стаята, като рязко се извръщаше на пета и тръгваше в обратната посока.
— Може и да е тъй, но не съм сигурен. Ами ако е притисната да действа бързо? Не ми заприлича на жена, възпитала търпеливост у себе си. А нейният стар баща, Маникс Четвърти, навярно ще е още по-нетърпелив, защото усеща близостта на смъртта. И ако цял живот е работил за подобна цел, положително ще предпочете тя да се осъществи седмица преди кончината му, отколкото седмица след нея. Пък и… — тук той млъкна и се заозърта из празната стая.
— Пък и какво?
— Трябва да си извоюваме свободата. Разбираш ли… Аз реших проблема за психоисторията.
Очите на Дорс се разшириха.
— Вече я имаш? Разработил си я?!
— Не съм я разработил в истинския смисъл на думата. Но сега зная, че тя е практическа, а не само теоретична. Зная, че може да се създаде, така че ми е необходимо време, спокойствие и техника, за да работя над нея. Империята трябва да оцелее, докато аз или моите следовници проумеем как най-добре да я поддържаме или как да минимизираме катастрофата, ако тя въпреки нас се разцепи. Точно мисълта, че знам откъде да начена задачата си, а не съм в състояние да го сторя, ме държа буден снощи.
87
Беше петият ден от престоя им в Што и сутринта Дорс помогна на Рейч да облече един местен официален костюм, с който никой от тримата още не беше свикнал.
Рейч подозрително се огледа в холоогледалото и установи, че отразеният образ точно имитира всичките му движения, но без да разменя лявото и дясното. Досега никога не бе използвал холоогледало и не можа да се сдържи. Опита се да го пипне, а сетне се разсмя доста объркано, когато ръката му мина през него, докато тази от изображението без никакъв ефект мушкаше действителното му тяло.
Най-накрая рече:
— Изглеждам смешен.
Огледа туниката си, която бе направена от много гъвкава материя и имаше тънък ажурен колан, сетне прокара длани по коравата яка, която се надигаше подобно на чаша около двете му уши.
— Главата ми е като топка в купа.
— Богатите деца на Што носят точно такива дрехи — успокои го Дорс. — Всеки, който те зърне, ще те хареса и ще ти завиди.
— Дори както ми е прилепнала косата?
— Да. Ще използваш тази кръгла малка шапка.
— С нея чутурата ми съвсем ще заприлича на топка.