Прелюдия за Фондацията

— Така се случи — започна Селдън — че императорът също си мислеше да ме използва като източник на самоосъществяващи се предсказания. Аз отказах да го сторя заради него; мислиш ли, че ще го сторя заради теб?

Известно време Рашел мълча, а когато отново заговори, гласът й бе изгубил силната си възбуда и бе станал почти увещаващ.

— Хари — рече тя — помисли малко за разликата между Клеон и мен. Онова, което той е искал от теб, е било пропаганда с цел запазване на трона. Би било безсмислено да помагаш на трон, който не може да бъде запазен. Не знаеш ли, че Галактическата империя е в състояние на разложение, че тя не може да издържи още дълго? Самият Трантор бавно се плъзга към разруха поради все по-нарастващата тежест на администрирането на двадесет и пет милиона свята. Независимо какво ще сториш за Клеон, очаква ни разпадане и най-вероятно гражданска война.

— Вече съм чувал подобни доводи — студено кимна Селдън. — Възможно е дори да са верни, но какво от това?

— Ами, в такъв случай по-добре е империята да се разцепи на части без война. Помогни ми да завладея Трантор; помогни ми да установя стабилна власт над едно кралство, достатъчно малко, за да бъде управлявано ефикасно. И да дам свобода на всяко кътче от останалата част на Галактиката — да върви по собствения си път, в съответствие със своите си обичаи и култура. Чрез развитието на свободната търговия, туризма и комуникациите Галактиката ще стане отново едно действащо цяло и опасността да се разпадне катастрофичееки под сегашното силово управление, което едва я крепи, ще бъде отстранена. Амбициите ми наистина са умерени: един свят, а не милиони; мир, а не война; свобода, а не робство. Помисли и ми помогни!