Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Здравей, Пърси! Как ти харесва АСЕ?
— Това е … не мога да намеря думата.
Морис Зап се засмива широко. Той е облечен с крещящото си спортно сако и държи огромна пура. Очевидно е в стихията си. На всеки пет секунди някой го доближава и го удря дружески по раменете или се здрависва с него или го целува по бузата: Морис, как си? Върху какво работиш в момента? Къде си отседнал? Хайде да пийнем нещо, да обядваме, да закусваме. Морис вика, ръкомаха, целува, сигнализира с вежди, записва срещи в бележника си, и същевременно съветва Пърс на кои лекции да отиде и кои да пропусне и го пита дали е виждал Ал Пабст.
— Не — въздиша тъжно Пърс. — Няма я в програмата.
— Това нищо не означава, много хора се записват, след като програмата е обявена в пресата.
— Името й го няма и сред по-късно регистриралите се в Организационният офис на конференцията — казва Пърс. — Боя се, че не е дошла.
— Не се отчайвай, Пърси, някои хора се промъкват без регистрация, да си спестят таксата.
— Такъв е моят случай — признава Пърс. Той все още не е изплатил разходите за околосветското си пътешествие и за него беше истинска мъка да събере пари за идването си, как ще се прибира обратно пък е проблем, с който още не му се занимава.
— Трябва да обикаляш различните зали и да търсиш теми, които вероятно я интересуват.
— Точно това и правя.
— Каквото и да правиш обаче, не изпускай форума върху функцията на критиката, 2:15 днес следобед в голямата бална зала.
— Ти ли ще говориш?
— Как позна! Това е решителната битка, Пърси. Артър Кингфишър е арбитърът. Разправят, че той ще реши кой е най-подходящият кандидат за длъжността към ЮНЕСКО. Самият Текстел е тук, готов да занесе добрата вест в Париж. Този форум е като телевизионен дебат на кандидат-президенти.
— Кой още ще говори?
— Мишел Тардю, фон Турпиц, Фулвия Моргана и Филип Суолоу.
Пърс е изненадан:
— Професор Суолоу наравно с другите?
— Е, първоначално Ръдиърд Паркинсън беше поканен, но той изпуснал самолета си — току-що се обади от Лондон. Той искаше да ни постави на място, като се появи чак последния ден на конференцията. Така му се пада. Филип Суолоу е тук за Обществото на Хазлит, така че записаха него като заместник на Паркинсън. Той е роден с късмет. Винаги пада на краката си.
— Значи въобще не се е разболявал и от легионерска болест, така ли?
— Аха. Както си и мислех, било е само слънчев удар. Той бил чел някаква статия за легионерската болест в „Тайм“ и се уплашил, че има всички симптоми. Нямаше нужда Хилари да идва в Израел да го гледа. Това обаче ги сближи. Филип разбра, че възрастта му напредва и има нужда повече от майка, отколкото от любовница. Или може би Джой го разбра. Но ти не познаваш Джой, нали?
— Не — казва Пърс. — Коя беше тя?
— Това е дълга история, а аз трябва да си събера мислите за форума следобед. Знаеш ли, служителите на АСЕ организират парти довечера в апартамент на покрива. Ако искаш да отидеш, намини към стаята ми към десет довечера. Окей? Стаята ми е 956. Чао!
Огромна публика се беше събрала в Голямата бална зала, за да изслуша форума върху функцията на критиката. Сигурно имаше повече от хиляда души, седнали в редиците от позлатени, плюшени столове, а още няколкостотин стояха прави отзад и между редовете на обширната зала с полилеи, привлечени не само от темата и известността на лекторите, но и от слуховете за връзка между форума и длъжността към ЮНЕСКО. Пърс, седнал отпред, се въртеше на стола си и търсеше с очи Анджелика сред публиката, а погледът му се сблъскваше с море от лица, обърнати в очакване към подиума, където бяха седнали четиримата лектори и техният председателстващ, всеки с микрофон и чаша вода пред себе си. Врява от разговори се вдигаше към белия таван със златни орнаменти до мига, когато Артър Кингфишър — слаб, тъмноок, с гърбав нос и бяла грива, даде знак за тишина с почукване на молива си върху микрофона. Той представи лекторите: Филип Суолоу, който — Пърс отбеляза с изненада — беше обръснал брадата си и сякаш съжаляваше за това, защото пръстите му нервно докосваха голата брадичка така, както ампутиран търси липсващия крайник; Мишел Тардю — подпухнал и набръчкан в лъскаво кафяво кожено сако, сякаш продължение на собствената му кожа; фон Турпиц — намръщен под нископодстриганата си белезникава рядка коса, облечен в тъмен делови костюм и колосана риза; Фулвия Моргана — в ефектен черен кадифен гащиризон, блуза от сребристо ламе с дълги ръкави и с огнена коса, повдигната над високомерните й вежди с черна кадифена лента, цялата в перли; и Морис Зап в небрежното си карирано спортно сако и пуловер с поло-яка, захапал дебела пура.