С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
29.
Настроението в болничната стая беше гробовно. Лекарят до леглото не криеше песимизма си. Погледна пациента си, после съпругата му, и каза:
— Съжалявам. Направихме всичко, което можахме. Няколко минути след излизането му никой не пророни дума. Най-после Хъч изви глава на възглавницата и се пресегна за ръката на Дона Ди.
— Е, предполагам, че това е краят.
— Не! — Малкото й, заострено лице се изкриви. Бореше се да задържи сълзите. — Новото лекарство срещу отхвърлянето ще помогне.
— Чу го какво каза, Дона Ди.
— Каза, че е експериментално и не е много сигурен. Чух всяка дума. Не му вярвам! Не искам да му вярвам.
— Винаги си успявала да отхвърлиш това, в което не желаеш да повярваш. — Хъч притвори уморено очи.
— Какво искаш да кажеш? — Той нищо не продума. Тя го дръпна за ръката. — Хъч?
Отвори очи, въпреки че му струваше огромни усилия. Гласът му бе слаб.
— Никога не пожела да повярваш какво се случи наистина с Джейд.
— Джейд?
— Изнасилихме я, Дона Ди. Точно както тя каза. Тя се опита да си дръпне ръката, но той я стискаше с изненадваща за умиращ човек сила. Дона Ди побърза да смени темата.
— Имаш да се тревожиш за по-важни неща, отколкото за нещо, станало преди петнадесет години.
— Предстои ми цяла вечност безпокойство. Аз я изнасилих! И допринесох за самоубийството на Гари Паркър.
— Хъч, този доктор те депресира. Говориш глупости! А сега помълчи.
— Престани да се залъгваш, Дона Ди! — изхриптя той. — Грешен съм. Всички ние.
— Джейд те е провокирала, Хъч. Познавам я.
Въздъхна дълбоко.
— Ти самата го знаеш не по-зле от мен.
— Може би тя не е направила нещо открито, но…
— Баща ми ми каза още на следващия ден, че истински ще съжалявам, преди да приключи всичко. Беше прав. — Хъч погледна към тавана. — Поне за едно нещо се радвам. Радвам се, че не отхвърлям бъбрека от момчето на Джейд.
— Защо го казваш? — попита Дона Ди сърдито.
— Защото, ако той е мой син, а ми се иска да вярвам, че е така, нямаше да съм щастлив момчето да се жертва заради мен. Джейд бе права да ти откаже. Никой от нас не може да претендира за нейния син. Никой от нас не заслужава това.
Дона Ди почувства прилив на завист и ревност, какъвто само името на Джейд можеше да предизвика. Стисна ръката на съпруга си.
— Защо го направи, Хъч? Нийл ли те въвлече? Беше ли това поредната глупава неизбежна ситуация?
Можеше да прости изнасилването, но не и желанието му към Джейд.
— Имаше ли някаква друга причина да… да го направиш?
Хъч се поколеба, после отговори едва-едва:
— Не, нямаше друга причина.
Но Дона Ди не повярва на отричането повече, отколкото на принудената усмивка.
Слънчев лъч огря лицето на Дилън. През прозорците на фургона му не влизаше слънчева светлина и за момент той не можа да се осъзнае къде се намира и защо се чувства толкова добре.
Отвори очи, зърна тънката мрежа против комари и изведнъж си спомни защо имаше усещането, че е принцът на Вселената. Беше освободил Джейд от нейните демони.
Със самодоволна усмивка и набола през нощта брада той се обърна на другата страна, нетърпелив да придърпа сладострастното й тяло за следващо прогонване на духове.
Но мястото в леглото беше празно.
Той отхвърли разтревожен чаршафа и отметна завесата. Извика името й, но само ехото му отговори в празната къща. Олюля се към прозореца. Нямаше пердета или щори. Обходи с поглед двора, чувствайки болка в гърдите си.
Когато я забеляза, въздъхна облекчено и се облегна на рамката, радостен от гледката. Беше се облякла, но нозете й бяха боси. Слънчевите лъчи рисуваха дълги ивици по разрошената й коса. Направи фуния с ръце и й извика.
Тя погледна към прозореца на втория етаж.
— Добро утро. — Лъчезарната й усмивка засенчваше слънцето. Бе събрала полата си на вързоп и я бе напълнила с праскови. — Пресни плодове направо от дървото за закуска. Вече изядох една. Много са вкусни.
Не колкото теб, призна Дилън пред себе си. Почувства в слабините си първия трепет на възбудата. Обърна се към стаята, зърна джинсите си в края на леглото и набързо ги обу. Без да ги закопчее, изтича по коридора. Слезе по стълбите надве-натри и изхвърча през входната врата.
Дворът беше пуст.
— По дяволите!
Изведнъж се сети къде може да я намери. Изтича през градината. Видя я на люлката под дъба в другия й край.
Когато стигна при нея, бе останал без дъх — по-скоро от вълнение, отколкото от тичането. Хвана се за въжетата и се наведе да я целуне за първи път в утринта.
Устните й бяха лепкави от сока и въпреки че само устните им се докосваха, целувката бе много страстна. Откъсна се от нея и я погледна с очи, замъглени от желание. Беше си вързала блузата на талията, но, за негова радост, не бе си направила труда да я закопчава. От неговото място можеше да вижда съблазнителната цепка между гърдите й.