Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
ГУИС
Главно управление за имперска сигурност (Reichssicherheitshauptamt — RSHA) — главната нацистка полицейска организация. Създадено, за да обедини всички германски полицейски организации за сигурност, включително ГЕСТАПО и СД. Ръководител на ГУИС е РАЙНХАРД ХАЙДРИХ. След убийството му през юни 1942 г. от обучени в Англия чешки АГЕНТИ го наследява ЕРНСТ КАЛТЕНБРУНЕР.
Трето управление на ГУИС ръководи действията на „бойните групи“ (Einsatzgruppen). Под напълно безобидното название се крие зловещото им предназначение: масово физическо унищожение на хора. През войната „бойните групи“ в окупираните страни избиват 2 млн. мъже, жени и деца (процедурата е стандартна: разстрел и захвърляне в предварително изкопани ями).
Четвърто управление отговаря за „окончателното разрешение на еврейския въпрос“ и се оглавява от Адолф Айхман.
ГУПИ
Главно управление за проучвания и изследвания (Direction Generale des Etudes et Recherches — DGER) — френска служба за вътрешно разузнаване и контраразузнаване. Наследява ГУСС през 1944 г.
Исторически така са се сложили нещата, че френските разузнавателни служби винаги са се подчинявали на военните. ГУПИ подобно на предшественика си ГУСС нарушава традицията да се отчита пред военното министерство и прави това вече пред министър-председателя. Новото разпореждане е дело на Шарл дьо Гол, който създава ГУПИ с временното си правителство след освобождението на Франция през 1944 г.
Като директор на ГУПИ АНДРЕ ДЕВАВРЕН е известен с военния си псевдоним „полковник Паси“, по-рано ръководил военновременната организация ЦБИО — Централно бюро за информация и операции (Bureau Central de Renseignements et d’Action — BCRA). Деваврен нарежда на АГЕНТИТЕ от ГУПИ да събират разузнавателни сведения за политическите партии и съпротивителните движения. Освен това те трябва да наблюдават за подривни действия, извършени от комунистите. Управлението по технически контрол подслушва телефоните и прехваща пощата (стара френска традиция; вж. ЧЕРНА СТАЯ). Агентите държат под НАБЛЮДЕНИЕ хиляди граждани.
Десетте хиляди агенти на ГУПИ се пръсват из цяла Франция след освободителните съюзнически армии през 1944 г., за да дирят незаконно придобити богатства. Те подправят документи (умение, научено по време на окупацията) за хора, които, както внезапно се оказва, имат нужда от нова самоличност; изнудват политици, които са извършвали нелегални операции с валута. Възмутен французин казва, че агенцията е трябвало да бъде наречена Главно управление за подправяне и изнудване. Комунистите също си имат название за ГУПИ — Главно управление на предателите и издевателите.
ГУПИ просъществува от ноември 1944 до януари 1946 г., когато Дьо Гол се оттегля от поста временен президент на Франция. Агенцията бързо е закрита и заменена от СВДК (Служба за външна документация и контраразузнаване) — Service de Documentation Exterieure et de Contreespionage (SDECE.)
ГУСС
Главно управление на специалните служби (Direction Generale des Services Speciaux — DGSS). Тази френска разузнавателна агенция се появява през Втората световна война в резултат от политическите борби между генерал Шарл дьо Гол — лидер на Свободна Франция, и съперника му генерал Анри-Оноре Жиро.
След англо-американското нападение над Северна Африка през ноември 1942 г. Дьо Гол иска разузнавателната му агенция ЦБИО със седалище в Лондон да се слее със Службата за разузнаване (СР) на Жиро и Военната служба за сигурност, която действа в контролираната от „Виши“ Франция. Сливането най-сетне се осъществява, като ИС става техническо подразделение на новата агенция ГУСС. За директор Дьо Гол избира Жак Сустел, който не е военен и няма опит в разузнаването. Фактът, че ГУСС се отчита директно пред Дьо Гол, а не пред военното ръководство, бележи историческа промяна в бъдещето на френските разузнавателни агенции.