Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Данилоф, който е в края на пет и половина годишното му назначение в Москва, е задържан в Лефортово — затвор в Москва още от времето на царизма. След 13 дни той и Генадий Захаров са освободени и предадени в съответните посолства.
По време на преговорите за освобождаването на Данилоф администрацията на Рейгън повдига обвинение, че 25 руснаци от ООН са офицери от КГБ.
На 30 септември 1986 г. се слага край на аферата Захаров — Данилоф. Тогава и Съединените щати, и Съветският съюз обявяват, че президентът Рейгън и Горбачов ще осъществят среща на високо равнище на 11–12 октомври в Исландия. Съобщението е направено от ТАСС — съветската информационна агенция — в 9,50 часа сутринта. Четири минути по-късно Захаров подава молба за обжалване на обвинението в шпионаж във федералния съд в Бруклин, Ню Йорк. След това напуска Вашингтон, качва се на самолет на Аерофлот и в 3,15 часа следобед излита от международното летище Дълес. Самолетът от Москва, в който пътува Данилоф, каца на летището във Вашингтон в 4,40 ч следобед.
По-късно офицери от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО стигат до извода, че вероятно КГБ е започнало подготовката на капана за Данилоф още през декември 1984 г. Тогава един руснак, представящ се за свещеник, влиза в кореспондентския пункт на Данилоф и му разказва, че е лежал в затвора заради убежденията си. Данилоф не е бил убеден, че човекът е свещеник, но се съгласява да предаде негово писмо в американското посолство. През януари 1985 г. свещеникът пуска писмото в пощенската кутия на Данилоф. В плика е поставен втори плик, адресиран до американския посланик. А в този плик има трети, адресиран до ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ — по това време директор е УИЛЯМ КЕЙСИ. Този последен плик съдържа данни за съветското въоръжение.
През февруари 1985 г. Данилоф е поканен в посолството, отведен е в обезопасена стая и е разпитан от представител на посолството, за когото журналистът предполага, че е офицер от ЦРУ под дипломатическо ПРИКРИТИЕ. Данилоф му дава името и телефонния номер на предполагаемия свещеник. След няколко месеца Данилоф отново е извикан в посолството и в обезопасената стая офицерът от ЦРУ му съобщава, че е очевидно, че свещеникът е свързан с КГБ. Скоро след това Стомбо е изгонен като шпионин вероятно защото се е опитал да се свърже с т.нар. свещеник.
Според руснаците доказателствата, свързващи Данилоф и Стомбо от ЦРУ, включват писмо, написано от Стомбо до „свещеника“. В писмото, както е публикувано от руснаците, се казва: „Скъпи и уважаеми приятелю, бихме искали да Ви уверим, че писмото, предадено от Вас на журналиста на 24 януари, вече е на предназначения адрес. Високо ценим дейността Ви.“
След освобождаването му Данилоф подрежда парченцата от мозайката на събитията. „Ако тогава знаех нещата, които знам сега — казва той, — щях да изгоря писмото, вместо да го нося в посолството“.
За други примери на капани, заложени на американци, за да бъдат обвинени в шпионаж в Съветския съюз, вж. РУСИЯ — СССР.
Дар, Аврам
Израелски РАЗУЗНАВАЧ, създал разузнавателна МРЕЖА в Египет, която се проваля напълно.
Роден е в Палестина. Работи в Европа след Втората световна война и оказва помощ на евреи да се завърнат в бъдещата държава Израел. През 1948–1949 г., по време на Арабско-Израелската война, е офицер в Палмах (подразделение за диверсии в нелегалната еврейска армия Хагана) и работи в арабските страни. За кратко напуска армията, но отново постъпва в нея след 1951 г. Назначен е в АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.
През май 1951 г. влиза в Египет с британски паспорт на името на Джон Дарлинг. Създава нелегална мрежа, въпреки че, както отбелязват Йън Блек и Бени Морис в книгата „Израелската тайна война“ („Israel’s Secret War“, 1991), „… Целта на тази мрежа — за еврейска самозащита, за помощ на нелегалната имиграция, за шпионаж или за антиегипетски саботаж — отначало не е ясна… за Дар и младите евреи [в мрежата]“. Повечето от АГЕНТИТЕ на Дар са без опит. Той напуска Египет. Членовете на мрежата заминават за Израел (през Франция). Много от тях преминат кратък курс на обучение по тайни комуникации, шпионаж и саботаж. Недостатък в организацията на мрежата е, че всеки един от членовете знае кои са другите участници.
Към края на 1953 г. обучените агенти се завръщат в Египет. Те разполагат с експлозиви и вече имат набелязани цели за саботаж. През 1954 г. в Египет е изпратен Аври Ел Ад, за да поеме командването на мрежата. КОДОВАТА ДУМА, с която трябва да бъде активирана мрежата — операция Сузана, — е предадена от Тел Авив през юни. Тогава военните поемат управлението. Израелците смятат, че саботажите ще дискредитират военното правителство на Египет. От юли мрежата започва да взривява бомби в Кайро и Александрия. Целите са библиотеки, американският информационен център, пощи и кина, а не военни обекти, както някои от служителите на Аман са се надявали. Един от членовете на мрежата е заловен при опит да постави бомба в киносалон. Той разкрива и останалите. Всички са арестувани. Съдебният процес започва на 11 декември 1954 г. Един от членовете на мрежата е пребит до смърт на разпит, а друг се самоубива по време на процеса. Двама са осъдени на смърт и са екзекутирани, четирима получават присъди от 7 години до доживотен затвор, а двама се оправдани.