Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Дар продължава да работи в Аман. По време на израелско-британско-френската кампания срещу Египет през октомври 1956 г. Дар, един майор и двама други оперативни работници от Аман са назначени в МОСАД. Те заминават с френски самолет за Порт Саид, за да се срещнат с представители на френското разузнаване и да участват в операция Тушиа (на иврит означава мъдрост). На 11 ноември Дар и други двама, облечени във френски униформи и представящи се за еврейски войници от Френския чуждестранен легион, осъществяват контакт с еврейската общност в Порт Саид. С помощта на французи те уреждат на 17 и 18 ноември прехвърлянето на една трета от общността — 65 души — в Израел с кораб.
През 1957 г. Дар се оттегля от армията в знак на протест срещу израелското правителство за това, че не е разменило заловените и осъдени членове на мрежата му срещу 6000 египетски войници, пленени през октомври и ноември 1956 г. Израелците не са знаели, че сред египетските пленници е бил и генерал Мохамед Дигви — управител на Газа, който през 1955 г. е председателствал съда, наложил смъртно наказание на двама от мрежата в Кайро. (Четиримата от мрежата на Дар са освободени през 1967 г. по личното настояване на МЕИР АМИТ — ръководител на Мосад, пред президента Гамал Абдел Насър.)
Дара, Лидия (1729–1789)
Квакерка, чието семейство шпионира в полза на привържениците на независимостта на Америка.
Лидия Дара живее на Втора улица във Филаделфия в къща, която е разположена почти срещу щабквартирата на сър Уилям Хау, главнокомандващ британските войски в Америка. Като квакерка се предполага, че е противничка на войната, и затова не я подозират. Тя събира военна информация за всичко, подслушвайки разговорите между английските офицери и наблюдавайки живота на гарнизона във Филаделфия. Възможно е да е познавала и някой капитан от щаба на Хау и да е получавала информация от него, без той да е подозирал.
След като се събере достатъчно информация, съпругът й Уилям я записва в кодирана стенограма и я скрива в модерните по това време облечени с плат копчета. Синът на семейство Дара — още юноша, се промъква до американския лагер в Уайтмарш извън Филаделфия, изрязва копчетата и ги предава на по-големия си брат — лейтенант Чарлс Дара, който разчита стенограмите и ги предава на генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН.
Вашингтон, твърдо убеден в необходимостта от военно разузнаване, има действаща шпионска мрежа в окупираната от британците Филаделфия. През ноември 1777 г. няколко АГЕНТИ докладват, че Хау планира неочаквано нападение срещу Уайтмарш.
Междувременно на Втора улица семейство Дара получава нареждането да напусне къщата си, за да може там да се настани Хау. Лидия протестира (вероятно пред капитана, когото е познавала) и Хау се съгласява да заеме само една стая, която да използва за провеждане на съвещания. На 2 декември един офицер нарежда на Лидия и цялото семейство да си легнат рано, тъй като щабът „желае тази нощ да използва стаята, без да бъде обезпокояван“. Лидия усеща, че съвещанието ще е важно, скрива се в килера до стаята за съвещания и подслушва през тънката стена. Тя чува, че атаката — масирано нападение, чиято цел е да се унищожи Континенталната армия — ще бъде проведена на 4 декември.
Както много други жени, Лидия има разрешително да пресича британските фронтови линии, за да ходи до мелницата на пътя между Филаделфия и Уайтмарш. На 3 декември тя се промъква през линиите и бързо стига до лагера, където разкрива пред американските офицери какво е чула.
Настъплението наистина започва на 4 декември, но Хау разбира, че Вашингтон е готов да посрещне атаката, и се отказва да атакува. Слухът за неуспеха на англичаните бързо стига до Лондон през декември и става допълнителен аргумент за онези официални английски лица, които смятат, че е невъзможно да се покори Америка. Американската агентура веднага съобщава за тези настроения на БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН в Париж и той ги използва като допълнителен аргумент в преговорите с французите за сключване на военен съюз между Америка и Франция.