Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Лакост реорганизира агенцията, в която работят около 2800 служители на пълен работен ден (1300 от тях са военни). Според схемата му Първо управление трябва да събира и анализира разузнавателни сведения; Второ — да се занимава с КОНТРАШПИОНАЖА и безопасността; Трето е призвано да стане „бойният авангард“ на ГУВС, нова версия на Службата за операции към СВДК.
Надеждата, че ГУВС ще бъде по-отговорно от СВДК, е забравена през 1985 г. „Офицерите на действието“ имат огромен провал, потопявайки РЕЙНБОУ УОРИЪР — кораб на природозащитната организация Грийнпийс, изпратен в Тихия океан като протест срещу френските опити с ядрено оръжие. Един фотограф загива вследствие на взривяването на кораба на док в Нова Зеландия.
Лакост е принуден да подаде оставка под влияние на международните протести и разкритото участие на ГУВС в потопяването на Рейнбоу уориър.
Клод Силберзан, който е назначен за ръководител на ГУВС през 1989 г., търси ново решение за ресурсите и задачите на агенцията след Студената война. Той залага на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. Шпионските действия на ГУВС срещу американската космическа индустрия стават толкова дръзки, че през 1993 г. ЦРУ предупреждава американските самолетостроителни компании да се пазят от действията на френските шпиони по време на годишното Парижко авиошоу. Някои компании дори бойкотират шоуто. Предупреждението се основава на доказателства, които показват, че ГУВС е замисляло да открадне технологическа информация от над 40 американски компании, които са заявили участие в шоуто.
Като знак на мълчаливо признание на предупреждението на ЦРУ Силверзан е отстранен от поста директор. Но в защита на френската тактика той настоява, че съвременният шпионаж „в своята същност е икономически, научен, технологически и финансов“.
Служители на ФБР твърдят, че АГЕНТИТЕ от френското разузнаване си остават едни от най-активните в извършването на индустриален шпионаж срещу американските корпорации. ГУВС поставя свои агенти във френските филиали на Ай Би Ем, Тексас индъстрис и клоновете на Корнинг и така стига до важни търговски тайни.
Смята се, че агенти на ГУВС са следели полетите на Ер Франс между Париж и Ню Йорк и са подслушвали разговорите на американски бизнесмени. Американски служители твърдят, че ГУВС се опитва да създаде индустриални ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ в европейските клонове на американските корпорации, че са поставени микрофони на телефоните, използвани от американските компании във Франция, а се споменава и за опит да се откраднат оферти на американски фирми, които се съревновават с френски компании за създаване на индийски товарен самолет. Твърди се също, че представители на френското консулство в Тексас претърсват боклука от домовете на американските изпълнителни директори с надеждата да открият технологическа информация и че са извършили електронно наблюдение на изпитателните полети на самолет Боинг 747–400 в полза на Еърбъс — европейския самолетен консорциум.
Гузенко, Игор (1919–1982)
ШИФРОВ чиновник в съветското посолство в Отава, Канада, избягал на Запад и предоставил информация на специалните служби за дейността на съветското външно разузнаване от това време. Основно внимание руснаците отделят на информацията по създаването на атомната бомба. (Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.)
Гузенко завършва Московската инженерна академия и Московския институт по архитектура. През 1941 г. е изпратен в школа за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ в Москва, след което е назначен в ГРУ. Воюва през Втората световна война. През лятото на 1943 г. е изпратен в Отава като шифров чиновник в съветското посолство. Заминава със самолет. Съпругата му, бременна с първото им дете, получава разрешение да замине за Канада с кораб.
Той изпълнява успешно задълженията си в Канада. И на двамата допада животът на Запад. През септември 1944 г. той получава неочаквана заповед да се завърне в Съветския съюз. По-късно това се отлага, но семейството решава да не се върне в родината.
На 6 септември 1945 г. със съпругата си Светлана, отново бременна, и сина им Гузенко се опитва да получи убежище за семейството си, обръщайки се към канадското правителство. Отначало канадските власти им отказват. Приютява ги техен съсед, сержант в канадските военновъздушни сили. Най-сетне правителството разбира, че Гузенко може да бъде от значение и че в момента е в опасност, и му дава исканото убежище.
Разкритията на Гузенко и документите, които е взел със себе си, разкриват наличието на значителен съветски шпионски кръг в Канада. Те водят до разобличаването на полковник НИКОЛАЙ ЗАБОТИН, РЕЗИДЕНТА на ГРУ в Отава, и на атомния учен АЛЪН НЪН МЕЙ, а също и на други шпиони, свързани с атомните тайни. Мей и още деветима, включени в атомния шпионаж в Канада, са хвърлени в затвора. Гузенко споменава и АЛДЖЪР ХИС, служител в Държавния департамент, като съветски шпионин, но представените доказателства са неубедителни. Канадските власти осигуряват на Гузенко и семейството му дом на тайно място и променят самоличността им. Понякога той се появява по канадската телевизия, за да говори за съветския шпионаж, но винаги с черна качулка на главата. По-късно издава книга за измяната си със заглавие „Това бе моят избор“ („This Was My Choice“, 1948). По нея е създаден филмът „Желязната завеса“. Гузенко продължава да живее в Канада и се занимава с писане на романи.