Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Армейски генерал В. М. МИХАЙЛОВ — началник на ГРУ от 1987 до 1991 г., е без подготовка на разузнавач, а и компетентността му е твърде ниска. Ежедневните операции са поети от заместниците му, които се редуват да изпълняват неговите задължения. В навечерието на разпадането на Съветския съюз Михайлов е заменен за кратко от генерал-полковник ЕВГЕНИЙ ТИМОХИН от противовъздушната отбрана, който също няма опит в разузнаването. През 1992 г. той е заменен от генерал-лейтенант ФЬОДОР ЛАДИГИН.
В края на 80-те години, преди разпадането на Съветския съюз, подразделенията за оперативно разузнаване на ГРУ включват около 180 разузнавателни батальона (всеки по 340 души) и около 700 разузнавателни роти (по 55 души) плюс разузнавачите от по-висшите формирования на Сухопътните войски и 15 военни области в Съветския съюз (с персонал повече от 100 000 души). На ГРУ е подчинено и разузнаването на военноморските щабове, на ракетните войски със стратегическо предназначение, на военновъздушните сили и на войските от противовъздушната отбрана. Управлението на космическото разузнаване на ГРУ отговаря за използването на разузнавателните СПЪТНИЦИ, а Шесто управление (Радиотехническо разузнаване) обслужва подслушвателните и прехващателните станции по целия свят, включително на морските кораби.
Шпионажът на ГРУ, насочен срещу Съединените щати по това време, е по-мащабен, отколкото на КГБ. Твърди се, че именно ГРУ е отговаряло за откриването и доставянето на засекретена информация за военни американски технологии.
Сега ГРУ контролира и специалните военни части в страната, известни с руското съкращение СПЕЦНАЗ (Части специального назначения). Силите на Спецназ са подобни на американските армейски зелени барети и на Делта форс и флотските екипи на Тюлените. Частите на Спецназ се ръководят от ГРУ — обучение, администрация и военновременни операции. Но по време на съветския период контролът над тях е бил предаван на КГБ в случаите, когато са се провеждали специални операции, като например първата военна операция в Чехословакия през 1968 г. и по-късно акцията при убийството на афганистанския президент през декември 1979 г.
Твърди се, че бригадите на Спецназ се състоят от 900 до 1300 офицери, войници и служители. Съществуват и специални военноморски бригади на Спецназ. Бившият съветски разузнавач ВИКТОР СУВОРОВ твърди през 1984 г., че Спецназ има 20 бригади плюс 41 роти. Така общият числен състав на Спецназ е около 30 000 в съветската войска.
Офицерите от ГРУ се обучават в няколко образователни центъра от 3 до 5 години. Главната школа за офицерите на ГРУ е Военнодипломатическата академия в Москва. Офицерите се обучават и в разузнавателните факултети на Академията на Генералния щаб, Образователния център за разузнавачи с чужда самоличност, Военната академия Фрунзе, Военноморската академия, Военната академия на свързочните войски, Военния институт за чужди езици, Висшата военна инженерна школа за комуникации Череповецки, Висшата военноморска школа по радиоелектроника, факултета на Спецназ към висшата военновъздушна школа в Рязан, Висшата военна школа на командването в Киев и Харковската школа за висша военна авиация и инженерство. Освен това агентите на ГРУ усвояват и определени аспекти на разузнавателните средства в специални ШПИОНСКИ ШКОЛИ.
В момента ГРУ има 18 управления. Главните са номерирани от I до XII. Щабквартирата на ГРУ се намира на Хорошевско шосе в Москва, близо до старото летище Ходинка. Главната постройка на комплекса е 9-етажна сграда със стъклени стени, откъдето идва западното название — Аквариума, а служителите на ГРУ често наричат сградата Стекляшка. По първоначалния проект се е предвиждало сградата да бъде военна болница.
Със звездичка са отбелязани убитите по време на Сталиновите чистки. Забележете, че двама са заемали длъжността по 2 пъти.
1918–1920 — С. И. Аралов.
1920–1922 — О. А. Стига.
1922–1924 — А. М. Никонов.
1924–1938 — Я. К. Берзин *.
1935–1936 — Й. С. Уншлихт *.
1936–1937 — С. П. Урицки *.
1938 — Н. И. Ежов *.
1938–1940 — И. И. Проскуров *.
1940–1941 — Ф. И. Голиков.
1941–1942 — А. П. Панфилов *.
1942–1943 — И. И. Иличов.
1943–1946 — Ф. Ф. Кузнецов.
1946–1948 — С. М. Щеменко.
1949 — В. В. Курасов.
1949–1952 — М. В. Захаров.
1951–1956 — М. А. Шалин.
1956–1957 — С. М. Щеменко.
1957–1958 — М. А. Шалин.
1958–1962 — И. А. Серов.
1963–1987 — Пьотър Ивашутин.