Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През Втората световна война съветското военно разузнаване е сравнително ефективно. Въпреки това внезапното нападение, предприето на 22 юни 1941 г., практически унищожава тактическото и фронтовото разузнаване, а ГРУ се оказва в доста тежко положение през първата година на Великата отечествена война (така се нарича в СССР Втората световна война). Към времето на Сталинградската битка през зимата на 1942–1943 г. ГРУ отново е в пълна готовност. Полковник Дейвид Гланц от американската армия, експерт по въпросите на разузнаването на Червената армия, отбелязва:
Докато съветското числено превъзходство оставаше най-значителният фактор за постигането на победа над германските групировки, ефективното осигуряване на секретността на това превъзходство трябва да се отдаде на добрата разузнавателна работа на съветското военно разузнаване. Руснаците съумяват оперативно и точно да определят дислокацията на немските войски, а в началото на контранастъплението да осигурят и да запазят инициативата в свои ръце. С това в частност се обяснява и необикновената дълбочина на съветското настъпление.
Характерно е, че руснаците оставят много неизказани неща [за военното разузнаване по време на войната]. Без германските архивни материали човек би си съставил преценка, че съветското разузнаване е действало добре. Но когато се вземат предвид германските архивни материали, може да се каже, че то е действало отлично. Сигурно е, че пълното разкритие на съветските архиви ще покаже, че резултатите му са още по-високи.
През войната агентите на ГРУ проникват и в германския Генерален щаб (операция Дора — вж. ШПИОНСКИ КРЪГ ЛУСИ) през Швейцария и получават достъп до секретните атомни материали, действайки през Канада (операция Заря). ГРУ направлява и дейността на РИХАРД ЗОРГЕ — легендарния съветски разузнавач в Япония. В по-открит план съветските военни АТАШЕТА в Съединените щати и Великобритания предават в ЦЕНТЪРА буквално тонове документи, свързани с военните планове и въоръжението (освен информацията за самолети, кораби, въздухоплавателни средства и танкове, предадени като военна помощ на Съветския съюз по време на война). За заслуги във военно време 121 сътрудници на ГРУ са удостоени с най-високата съветска награда — Герой на Съветския съюз.
Трябва да се отбележи, че ГРУ не отговаря за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО във въоръжените сили. Тази задача се изпълнява от държавните органи за сигурност, от т.нар. специални отдели, създадени още през 1918 г. и действащи в Червената армия и флота. За много кратък период — от февруари до юли 1941 г., Сталин разрешава на военните да извършват контраразузнавателна дейност в своите редици, но след това всичко се връща постарому.
През 1941 г. руснаците създават в НКВД организацията СМЕРШ за борба срещу шпионажа във въоръжените сили. Сътрудниците на Смерш също „ловуват“ предатели и дезертьори, разстрелват онези, които отстъпват без заповед, и извършват проверка на избягалите от немски плен. През 1943 г. Смерш става отделна организация под ръководството на Държавния комитет за отбрана. На 16 март 1946 г. неговите функции са предадени на току-що създаденото Министерство на държавната сигурност (МГБ — Министерство государственной безопасности).
През 1947 г. Сталин решава да лиши армията и МГБ от правата да извършват външно разузнаване. Създадена е нова организация за външно разузнаване — КИ (Комитет за информация), под ръководството на В. Молотов, комисар на външните работи. Тази структура съществува до 1951 г., въпреки че ГРУ успява да си върне функциите по външното разузнаване през 1948 г.
Тук е важно да се отбележи, че армейски генерал С. ЩЕМЕНКО — ръководител на ГРУ от 1946 до 1948 г., е издигнат на поста ръководител на Генералния щаб в края на 1948 г., но по-късно е свален. Завръща се като ръководител на ГРУ през 1956–1957 г. Свален е пак, като по-късно е издигнат за трети път на тази длъжност!
Ръководителите на ГРУ често са висши офицери от органите за държавна сигурност (НКВД, КГБ и т.н.). От 1958 до 1962 г. например ГРУ се ръководи от генерал-полковник Серов — ветеран от Смерш и бивш председател на КГБ. При Серов ГРУ става изключително корумпирана организация. Армейски генерал ПЬОТЪР ИВАШУТИН — бивш офицер от НКВД и КГБ, е началник на ГРУ в продължение на 24 години (1963–1987), довеждайки подкупничеството, корупцията и провалите до безпрецедентно равнище. Някои от висшите офицери на ГРУ бягат на Запад по време на управлението му. (По времето на Серов офицери на ГРУ по собствено желание осъществяват контакт със западните служби и им предават много по-ценна информация, отколкото са успели да получат от тях.)