Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Благодаря, Фриц! - викна тя през рамо.
- Няма защо, мадам!
Мери се втурна през вестибюла, после нагоре по стълбището, като прескачаше стъпала. Докато завиваше на горната площадка, тичайки с всички сили, чантата й закачи една лампа. Тя моментално се върна обратно и я изправи, преди лампата да се разбие на земята.
Смееше се на глас, когато се спусна в спалнята им...
И се закова на място.
Рейдж бе коленичил гол върху някаква черна плоча в средата на стаята. Беше в транс. Имаше бели превръзки около врата и китките. Върху килима капеше кръв, макар че тя не виждаше откъде.
Лицето му изглеждаше остаряло с няколко десетилетия, откакто го видя за последен път.
- Рейдж?
Очите му бавно се отвориха. Бяха замъглени, угаснали. Той премигна, обърнат към нея и смръщи вежди.
- Рейдж? Какво става?
Гласът й сякаш го изтръгна от унеса.
- Какво...? - Той замълча. После тръсна глава, сякаш искаше да пропъди някакво видение. - Какво правиш тук?
- Излекувана съм! Това е чудо!
Тя се втурна към него, но той отскочи встрани с вдигнати ръце, като се оглеждаше трескаво.
- Излез оттук! Тя ще те убие! Ще си вземе всичко обратно! О, Господи, махни се от мен!
Мери се закова на място.
- За какво говориш?
- Приела си дара, нали?
- Ти откъде... знаеш за този странен сън?
- Прие ли дара?
Господи. Рейдж се бе побъркал напълно. Той се тресеше гол, бял като платно, от коленете му течеше кръв.
- Успокой се, Рейдж. - Изобщо не си беше представяла разговора така. - Не знам за какъв дар говориш. Но чуй това! Заспах, докато пак ми правеха томография, и нещо стана с машината. Мисля, че някаква част е изгоряла или нещо такова, не знам. Казаха, че имало някакъв блясък. Както и да е, когато ме върнаха горе, ми взеха кръв и всичко беше идеално. Идеално! Чиста съм! Никой няма представа какво е станало. Сякаш левкемията просто е изчезнала, а черният ми дроб се е оправил. Наричат ме медицинското чудо!
От нея струеше щастие. Докато Рейдж не я хвана за ръцете и ги стисна толкова силно, че я заболя.
- Трябва да си тръгнеш. Веднага. Не бива да ме познаваш. Трябва да си вървиш. Никога повече не се връщай тук.
- Какво?
Той започна да я бута, за да излезе от стаята, а когато тя се възпротиви, я повлече.
- Какво правиш? Рейдж, аз не...
- Трябва да си вървиш!
- Боецо, вече можеш да спреш.
Студено ироничният женски глас спря и двамата.
Мери погледна през рамо. В ъгъла на стаята имаше дребна фигура, изцяло покрита в черно. Изпод красиво спускащите се дипли на робата й струеше светлина.
- Моят сън - прошепна Мери. - Вие сте жената от съня ми.
Ръцете на Рейдж първо я притиснаха силно, после я отблъснаха.
- Не съм я доближавал, Скрайб Върджин. Кълна се, не съм...
- Бъди спокоен, боецо. Знам, че спази уговорката. - Дребната фигура се плъзна към тях. Не пристъпваше, а се носеше през стаята. - И всичко е наред. Само че пропусна една малка подробност за състоянието й - нещо, което не знаех, преди да се заема с нея.
- Какво?
- Пропусна да ми кажеш, че тя вече не може да има деца. Рейдж погледна Мери.
- Не знаех.
Мери кимна и обви ръце около тялото си.
- Истина е. Аз съм безплодна. От лечението е.
- Ела тук, мила. Сега ще те докосна.
Мери пристъпи замаяна напред, когато изпод коприната се показа ръка от светлина. Когато дланите им се докоснаха, по-чувства топлина, сякаш от слаб ток.
Женският глас беше дълбок и силен.
- Съжалявам, че способността ти да дадеш живот е била отнета от теб. Винаги ме е поддържала радостта от моето творение и съм много натъжена от това, че никога няма да държиш в ръцете си плът от твоята плът, че никога няма да видиш очите си да те гледат от нечие друго лице, че никога няма да смесиш собствената си природа с тази на мъжа, когото обичаш. Това, което си изгубила, в достатъчна жертва. Да ти отнема и боеца... е прекалено. Както ти казах, давам ти вечен живот, докато решиш да преминеш в Небитието по собствена воля. И имам чувството, че ще направиш избора си, когато дойде ред на този воин да напусне земята.
Тя пусна ръката на Мери. И цялата радост, която я бе изпълвала, изчезна. Искаше й се да заплаче.
- О, по дяволите - каза тя. - Още сънувам, нали? Това е само сън. Трябваше да се сетя...
Изпод робата долетя тих женски смях.
- Върви при своя боец, мила. Почувствай топлината на тялото му и повярвай, че е истина.