Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Тя го целуна и избърса една сълза от лицето му.
- То е само част от теб, не всичко. Ти си нещо повече от това. И аз те обичам. С него или без него.
Рейдж я придърпа към себе си, притисна главата й към шията си и въздъхна дълбоко. Тя запита:
- С него ли си се родил?
- Не. То е наказание.
- За какво?
- Убих една птица.
Мери го погледна недоверчиво. Рейдж приглади косата й назад.
- Правех много по-лоши неща, но убийството на птицата преля чашата.
- Ще ми разкажеш ли?
Той дълго мълча.
- Когато бях млад, веднага след преобразяването, бях... неудържим. Имах страшно много енергия и сила и ги използвах неразумно. Не бях жесток, просто бях... глупав. Перчех се. Търсех да се сбия с някого. И, ъ - ъ, спях с много жени вампири, които не биваше да докосвам, защото бяха шелан на други мъже. Никога не съм го правил, за да ядосам техните хелрен, но вземах... всичко, което ми се предлагаше. Пиех, пушех опиум, започнах да вземам лауданум... Радвам се, че не ме познаваш такъв, какъвто бях тогава. Това продължи двайсет, трийсет години. Бях същинско бедствие, което си търсеше възмездието и, разбира се, срещнах една жена. Исках я, но тя беше въздържана и колкото повече се дърпаше, толкова по-твърдо ставаше решението ми да я имам. Това продължи, докато ме приеха в братството. Оръжията я възбуждаха. Бойците я възбуждаха. Искаше да бъде само с братята. Една нощ я заведох в гората и й показах кинжалите и огнестрелните си оръжия. Тя си играеше с пушката. Господи, спомням си я в ръцете й, беше от онези кремъклийки, които се правеха в началото на деветнайсети век.
Деветнайсети век? Мили Боже, на колко години е?, чудеше се Мери.
- Както и да е, пушката гръмна в ръцете й и чух, че нещо падна на земята. Беше сова. Една от онези прелестни бели сови. Още виждам червените петна от кръвта, която се просмукваше в перата й. Когато вдигнах птицата и усетих колко е лека в ръцете ми, разбрах, че прекаленото безгрижие е вид жестокост.
Разбираш ли, винаги си казвах, че щом нямам лоши намерения каквото и да се случи, няма да е по моя вина. В онзи миг обаче осъзнах, че не съм прав. Ако не бях дал пушката си на жената птицата нямаше да бъде простреляна. Бях отговорен, въпреки че не бях натиснал спусъка. Прочисти гърлото си.
- Совата бе толкова безобидна. Изглеждаше така крехка и малка в сравнение с мен. Кръвта й изтичаше, тя умираше. Чувствах се... нещастен и се чудех къде да я заровя, когато Скрайб Върджин се появи пред мен. Беше бясна. Тя обича птиците, а забулената сова е нейният символ. Но, разбира се, убийството беше само част от проблема. Тя взе птицата от ръцете ми, вдъхна й живот и я пусна в нощното небе. Изпитах огромно облекчение, когато отлетя. Чувствах се така, сякаш всички те ми грехове са изтрити. Бях свободен, пречистен. Но тогава Скрайб Върджин се нахвърли върху мен. Прокле ме и оттогава всеки път, когато загубя контрол, звярът излиза. Това всъщност е съвършеното наказание. Научи ме да възпирам енергията си, настроенията си. Научи ме да се съобразявам с последствията от всичките си действия. Помогна ми да разбера каква сила се крие в тялото ми - което не бих осъзнал по друг начин.
Засмя се тихо.
- Скрайб Върджин ме мрази, но ми направи огромна услуги. Както и да е... Това е ужасната история. Убих птицата и получих звяра. Едновременно просто и сложно, нали?
Гърдите на Рейдж се надигнаха, докато си поемаше дълбоко въздух. Тя чувстваше разкаянието му така силно, сякаш беше нейно.
- Да, наистина - промърмори тя, като галеше рамото му.
- Добрата новина е, че горе - долу след деветдесет и една години наказанието ще свърши. - Смръщи вежди, сякаш обмисляше перспективата. - Чудовището ще си отиде.
Странно, изглеждаше малко неспокоен.
- Ще ти липсва, нали?
- Не. Не, аз... Ще бъде облекчение. Наистина. Но лицето му остана навъсено.
48
Около девет часа на другата сутрин Рейдж се протегна в леглото и с изненада откри, че е добре. Никога преди не се бе възстановявал толкова бързо. Може би защото не се беше съпротивлявал на промяната. Изглежда, това беше начинът. Просто да се примириш.
Мери излезе от банята с купчина хавлии в ръце и се отправи към гардероба да ги пусне в улея за пране. Изглеждаше уморена и замислена. Имаше защо. Прекараха доста време тази сутрин, говорейки за Бела и въпреки че той направи всичко възможно, за да я успокои, и двамата знаеха, че положението е лошо. А тя имаше още една причина за притеснение.
- Искам днес да дойда с теб при лекарката - каза той. Тя се върна в стаята.