Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Събудил си се.
- Да. И искам да дойда с теб.
Тя се приближи до него. Имаше онзи неотстъпчив вид, който придобиваше всеки път, когато се готвеше да спори.
Той веднага се опита да предотврати най-очевидното възражение.
- Смени си часа за по-късно през деня. Сега слънцето залязва в пет и половина.
- Рейдж...
От тревогата гласът му стана рязък.
- Направи го.
Тя сложи ръце на хълбоците си.
- Не ми харесва да ми заповядваш.
- Нека се изразя по друг начин. Смени си часа, моля те.
Но тонът му си остана все така рязък. Беше твърдо решен да бъде до нея, когато тя научи новината. Каквато и да бе тя.
Мери посегна към телефона, като мърмореше под носа си през цялото време. Когато затвори, изглеждаше изненадана.
- Хм, доктор Делакроче ще ме приеме... ще ни приеме... тази вечер в шест часа.
- Добре. И съжалявам, че съм такъв инат. Просто трябва да съм с теб в този момент. Искам да съм част от това, доколкото мога.
Тя поклати глава и се наведе да вдигне една риза от пода
- Ти си най-сладкият главорез, когото някога съм познавала.
Докато я гледаше как се движи, той почувства, че се втвърдява. Вътре в него звярът също се размърда, но в усещането имаше странно спокойствие. Не беше силен прилив на енергия, а ама тихо горене, сякаш съществото бе доволно да сподели тялото му, без да го превзема. Съжителство, не надмощие.
Може би защото съществото знаеше, че единствения начин да бъде с Мери беше чрез Рейдж.
Тя продължи да се движи из стаята, да подрежда.
- Какво гледаш?
- Теб.
Тя отметна косата си назад и се засмя.
- Значи зрението ти се е оправило.
- Както и други неща. Ела тук, Мери. Искам да те целуна
- О, разбира се. Искаш да се извиниш, че си такъв грубиян като ме подмамваш с тялото си.
- Ще използвам всички средства.
Той отхвърли чаршафите и одеялото от себе си и плъзна ръка по гърдите си, а после по корема. И по-надолу. Очите й се разшириха, когато той хвана ерекцията си в ръка. Докато той се галеше, ароматът на възбудата й разцъфна в стаята като букет.
- Ела тук, Мери. - Той изви бедра. - Не съм сигурен дали го правя както трябва. Толкова по-хубаво е, когато ти ме докосваш
- Ти си непоправим.
- Само искам малко напътствие.
- Като че ли ти трябва - промърмори тя, като събличаше пуловера си.
Любиха се бавно. Беше прекрасно. Но той не можа да заспи, когато след това я взе в прегръдките си. Нито тя.
Същата вечер Мери се опитваше да диша нормално, когато взеха асансьора до шестия етаж на болницата. Вечерно време в „Сейнт Франсис" беше по-тихо, но пак гъмжеше от хора.
Сестрата на регистратурата ги пусна да влязат, облече черешово червеното си палто и си тръгна, заключвайки вратата след себе си. След пет минути доктор Делакроче влезе в чакалнята.
И почти успя да скрие факта, че е изненадана. Макар че Рейдж беше облечен като цивилен, в панталони и плетен пуловер с висока яка, дългото кожено палто, спускащо се от широките му рамене, правеше впечатление.
Освен това Рейдж беше... Рейдж. Непоносимо красив.
Лекарката се засмя.
- А, здравей. Мери. Заповядай в кабинета ми. Или сте заедно?
- Заедно сме. Това е Рейдж. Моят...
- Партньор - каза силно и ясно той.
Веждите на доктор Делакроче се вдигнаха и Мери не можа да сдържи усмивката си, въпреки че тялото й бе много напрегнато.
Тримата тръгнаха по коридора покрай вратите на кабинетите, таблата в малките ниши и бюрата с компютри. Не си разменяха незначителни реплики. Нямаше бърборене за времето и предстоящите празници. Лекарката знаеше, че Мери не обича празни приказки.
Нещо, което Рейдж беше разбрал веднага - още при първата им среща в ресторанта.
Господи, сякаш беше преди години, помисли си Мери. И кой би си помислил, че накрая ще се озоват заедно тук?
Кабинетът на доктор Делакроче бе претъпкан с прилежно подредени купчини листове, папки и книги. На стената висяха дипломи от „Смит" и „Харвард", но онова, което Мери всеки път намираше за най-успокояващо, беше редичката буйно растящи африкански виолетки на перваза на прозореца.
Двамата с Рейдж седнаха, а лекарката отиде зад бюрото.
Преди тя да седне. Мери каза:
- И така, как ще ме лекувате и колко ще издържа?
Доктор Делакроче вдигна поглед над медицинските картони, химикалките и телефона върху бюрото си.
- Говорих с моите колеги от болницата, както и с други двама специалисти. Прегледахме картона ти и резултатите от вчера...