Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Ето какво ти предлагам - каза. - Мога да променя онова, което съдбата й е отредила, като я излекувам. Тя няма да остарее, никога няма да се разболее, ще реши сама кога да се оттегли в Небитието. И ще й дам възможност да избере дали да приеме този дар. Когато й направя предложението обаче, тя ще те забрави и независимо дали ще го приеме, или ще го отхвърли, ти и твоят свят ще останете завинаги непознати за нея. Също така няма да я познава никой от онези, които е срещала, включително лесърите. Ти ще бъдеш единственият, който ще я помни. И ако някога я доближиш, тя ще умре. Незабавно.
Рейдж се олюля и политна напред, като обви ръце около тялото си. Измина доста време, преди да успее да каже със свито гърло:
- Наистина ме мразите.
Лек токов удар премина през него и той разбра, че Скрайб Върджин го е докоснала по рамото.
- Не, боецо. Аз те обичам, дете мое. Наказанието със звяра беше, за да те научи да се въздържаш, да разбереш къде са твоите граници, да се обърнеш навътре към себе си.
Той вдигна очи към нея, без да го е грижа какво ще види тя в тях - омраза, болка или неудържимото му желание да изкрещи мислите си. Гласът му трепереше.
- Изтръгвате живота от мен.
- Това е целта - каза тя с невероятно нежен глас. - Ин и Ян, боецо. Твоят живот в преносен смисъл за нейния в буквален. Трябва да се запази равновесието, трябва да се правят жертви, за да се получават дарове. Ако спася жената заради теб, трябва да има голям залог от твоя страна. Ин и Ян.
Той наведе глава.
И закрещя. Крещя, докато кръвта нахлу в главата му и лицето му изтръпна. Докато очите му се насълзиха и едва не изскочиха от орбитите си. Докато гласът му се продра и заглъхна.
Когато замълча, фокусира погледа си. Скрайб Върджин беше коленичила пред него, робата й се разпростря около нея като черно езеро върху белия мрамор.
- Боецо, бих ти спестила това, ако можех.
Господи, той почти й повярва. Гласът й беше толкова глух и безизразен.
- Направете го - каза дрезгаво той. - Дайте й нейния избор. Предпочитам тя да живее дълго и щастливо, без да ме познава, отколкото да умре сега.
- Така да бъде.
- Но ви моля... нека да се сбогувам с нея. За последен път. Скрайб Върджин поклати глава.
Той усети раздираща болка, която нямаше да има край. Не би се учудил, ако видеше, че тялото му кърви.
- Моля ви...
- Или сега, или никога.
Рейдж потръпна. Затвори очи. Почувства смъртта да приближава с такава сигурност, сякаш сърцето му бе спряло да бие.
- Значи сега - прошепна той.
50
Когато Бъч се върна от болницата, първо се отби в кабината на горния етаж в главната къща. Нямаше представа защо Рейдж му се обади и защо му каза да излезе от стаята на Мери. Първият му подтик беше да подхване спор с него, но гласът му звучеше странно, затова реши да остави нещата така.
Всички от братството бяха в стаята на Рот, мрачни и съсредоточени. И чакаха него. Докато се взираше в тях, Бъч се почувства, както някога, когато трябваше да докладва пред началниците си в полицията. След няколко месеца, прекарани в бездействие, беше доволен, че може да се върне към работата си. Въпреки че много съжаляваше, задето имат нужда от уменията му.
- Къде е Рейдж? - попита Рот. - Някой да го доведе. Фюри изчезна. Когато се върна, остави вратата отворена.
- В банята е. Веднага ще дойде.
Рот погледна над бюрото към Бъч.
- И така, какво знаем?
- Не е много, макар едно нещо да ми дава надежда. Някои дрехи на Бела са изчезнали. Тя е подредена, така че мога да кажа, липсват само джинси и нощници, не дрехи, които би занесла на химическо чистене или нещо такова. Това ми дава надежда, че може би ще я оставят жива известно време. Бъч чу вратата зад него да се затваря и разбра, че Рейдж е влязъл. - Така или иначе, и двата обекта, къщите на Мери и на Бела, бяха съвсем чисти, макар че ще направя още един оглед...
Бъч осъзна, че никой не го слуша. Обърна се.
В стаята беше влязъл призрак. Призрак, който много приличаше на Рейдж.
Братът беше облечен в бяло и носеше някакъв шал, омотан около врата си. Имаше и бели превръзки на двете китки. Всички места, от които се пие, помисли Бъч.
- Тя кога премина в Небитието? - попита Рот.
Рейдж само тръсна глава и отиде до един от прозорците. Втренчи се в него, макар че щорите бяха спуснати и не можеше да се види нищо.
Бъч, който беше смаян, че смъртта очевидно е настъпила толкова бързо, не знаеше дали да продължи или не. Хвърли поглед към Рот, който поклати глава и стана.
- Рейдж? Братко? Какво можем да направим за теб?