Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Зи спря точно пред него.
- Лесърите сигурно вече са я убили, нали?
- Може би.
- Да, вероятно.
Зи се наведе и пое дълбоко въздух. Не усещаше от човека да се носи миризма на страх, въпреки че масивното му тяло беше напрегнато и готово за бой. Това беше добре. На ченгето щеше да му трябва доста кураж, ако наистина искаше да си играе в дяволския пясъчник на братството.
- Кажи ми нещо - измърмори Зи. - Ще ми помогнеш ли да очистя лесърите, които са я отвлекли? Ще можеш ли, ченге? Защото... да ти кажа направо, ще полудея заради станалото.
Лешниковите очи на Бъч се присвиха.
- Ако са отнели нещо от теб, значи са отнели и от мен.
- Аз не знача нищо за теб.
- Виж, за това не си прав. Всички от братството се отнасят добре с мен, а аз не изоставям хората си, схващаш ли?
Зи измери човека с поглед. Излъчването на Бъч беше делово. Делово до мозъка на костите.
- Аз не съм по благодарностите - каза Зи.
- Знам.
Зи събра сили и протегна ръка. Изпитваше нужда да скрепи договора между двамата, въпреки че усещането щеше да е противно. За щастие, ръкостискането на човека беше внимателно. Сякаш знаеше колко е трудно за Зейдист да се допре до някого.
- Ще ги подгоним заедно - каза ченгето, когато пуснаха ръцете си.
Зи кимна. И двамата тръгнаха нагоре.
51
Мери махна с ръка, когато големият мерцедес намали, за да спре пред болницата. Тя притича до колата толкова бързо, че Фриц едва бе успял да излезе, а тя вече беше вътре.
- Благодаря, Фриц! Слушай, позвъних шест пъти на Рейдж, но той не вдигна нито веднъж. Всичко наред ли е?
- Да. Видях вашия господар този следобед.
Тя се обърна към догена, светнала от радост.
- Добре! И тъй като е осем часът, за него все още е рано да излезе.
Фриц запали двигателя и внимателно се включи в движението.
- Има ли нещо, което бихте желали...
Мери се пресегна от мястото си, обви ръце около дребния старец и го целуна по бузата.
- Закарай ме по-бързо у дома, Фриц. По-бързо, отколкото някога си карал. Нарушавай всички правила за движение.
- Мадам?
- Чу ме. Колкото можеш по-бързо!
Фриц беше безкрайно объркан от вниманието й, но своевременно се съвзе и настъпи газта.
Мери закопча предпазния колан, спусна сенника и се огледа в малкото осветено огледало. Ръцете й трепереха, когато ги притисна до бузите си, а от устата й се чуваше кикот - особено след като колата взе остро един завой и тя бе отхвърлена към вратата.
Когато запищяха сирени, тя се засмя още по-силно.
- Извинете, мадам. - Догенът хвърли поглед към нея. - Но трябва да избегна полицията и може би това ще ви причини неудобство.
- Покажи им как се кара, Фриц.
Догенът щракна някакъв ключ и всички вътрешни и външни светлини на колата изгаснаха. После мерцедеси изрева, това й напомни за онова пътуване през планината с Рейдж.
Е, само че тогава имаха фарове.
Хвана се здраво за предпазния колан и извика през оглушителния шум на свистящите гуми:
- Кажи ми, че имаш съвършено нощно зрение или нещо такова!
Фриц й се усмихна спокойно, сякаш си бъбреха в кухнята.
- О, да, мадам. Съвършено.
Той заобиколи някакъв миниван, като сви рязко вляво и след това прелетя като куршум по една странична улица. Настъпи рязко спирачките, за да избегне сблъсъка с един пешеходец, после, когато тясната улица се освободи, отново настъпи газта. Премина неочаквано в лентата за насрещно движение, профуча пред някакво такси, избегна сблъсъка с автобус. Дори принуди шофьора на един спортен джип, голям колкото презокеански лайнер, да се поколебае, преди да мине пред него.
Старчето беше истински художник зад волана. Е, наистина можеше да го споходи съдбата на Джаксън Полък , но въпреки това бе изумителен.
Мерцедесът внезапно спря на едно място за паркиране. На главната улица. Просто така.
Хорът от сирени стана толкова силен, че тя трябваше да крещи.
- Фриц, те ще...
Два полицейски автомобила профучаха край тях.
- Още един момент, мадам.
По улицата бързо премина още един полицейски автомобил. Фриц потегли бавно, после продължи, увеличавайки скоростта.
- Чудесен номер, Фриц.
- Без да се обиждате, мадам, умовете на хората се манипулират много лесно.
Докато колата летеше по шосето, тя се смееше, въртеше се на мястото си и барабанеше с пръсти върху страничните облегалки на седалката. Пътуването сякаш нямаше да свърши никога.
Когато стигнаха до външната двойна врата на имението, ти беше толкова развълнувана, че наистина трепереше. И в мига, в който спряха пред къщата, изхвърча от колата, без дори да си даде труда да затвори врата.