Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
— Когато дойде Изборът, от всички вождове само Блемунт се изправи срещу мен. Счупих му главата като яйце. — Фиколмий се изсмя и погали новосплетената си брада, а после спря и наведе чело като оплетен в мрежа бик. — Къде е дъщеря ми?
— Ако онова момиче е било твое, ти току-що я отпрати.
Фиколмий стисна юмруци от гняв, но после отново се изсмя:
— Глупави номера, Джосуа. Знаеш кого имам предвид. Къде е Воршева?
— Ще ти кажа истината: не знам къде е.
Пограничният тан го погледна несигурно, после каза:
— Е, вече не си толкова високо в света днес, живеещи в камъни. Сега си нарушител в Свободните тритинги, както и крадец на дъщери. Може би ще изглеждаш по-добре, ако ти отрежем и другата ръка. Ще си помисля за това. — Той вдигна косматата си лапа и махна небрежно на Хотвиг. — Сложи ги в едно от пасищата за бикове, докато реша кои да посека и кои да оставя.
— Милостивият Ейдон да ни пази — промърмори отец Странгиард.
Пограничният тан се подсмихна и махна една духната от вятъра къдрица от очите си.
— И дай на тези градски плъхове едно-две одеяла и храна, Хотвиг. Иначе нощният въздух може да ги убие и да опропасти забавлението ми.
Докато ги отвеждаха пред върховете на копия, Фиколмий се обърна и извика на момичето да му донесе още вино.
14. Корона от огън
Саймън знаеше, че това е сън, още докато го сънуваше. Започна по съвсем нормален начин: той лежеше в огромния плевник на Хейхолт, скрит в гъделичкащото сено, и гледаше Шем Коняря и дворцовия ковач Рубен Мечока. Рубен — яките му ръце лъщяха от пот — изчукваше една нажежена до червено подкова.
Изведнъж сънят придоби странна насока. Гласовете на Рубен и на Шем започнаха да се променят и скоро вече изобщо не приличаха на техните. Саймън вече можеше да чува разговора превъзходно — чукът на ковача удряше червеното желязо съвсем тихо.
— Но нали направих всичко, което наредихте — каза Шем с особен, стържещ глас. — Доведох ви крал Елиас.
— Прекалено много мислиш — отвърна Рубен. Гласът му не приличаше на нищо, което Саймън бе чувал: студен и далечен като вятър във висок планински проход. — Ти не знаеш нищо за онова, което искаме… което Той иска. — Освен гласа имаше още нещо, което не бе наред с ковача: от него се излъчваше някаква неправилност, нещо като черно и бездънно езеро, скрито под кора от тънък лед. Как можеше Рубен да изглежда толкова зъл дори и в съня… любезният, винаги спокоен Рубен?
Изпитото лице на Шем се усмихна радостно, но думите му звучаха принудено:
— Това не ме интересува. Ще направя всичко, което Той пожелае. Искам в замяна съвсем малко.
— Ти искаш много повече, отколкото би поискал всеки друг смъртен — отговори Рубен. — Не само се осмеляваш да повикаш Червената ръка, но и имаш нахалството да искаш услуги. — Бе студен и незаинтересован като земята в гробище. — Ти дори не знаеш какво искаш. Ти си дете, свещенико, и посягаш към лъскави неща, понеже ти изглеждат красиви. Може да се порежеш на нещо остро и кръвта ти да изтече.
— Не ме интересува. — Шем говореше с упорството на малоумен. — Не ме интересува. Научете ме на Думите на промяната. Тъмния ми го дължи… Задължен ми е…
Рубен отметна глава и се разсмя. Около главата му сякаш проблесна корона от пламъци. Смехът му бе ужасяващ. Той си пое дъх и каза:
— Задължен? Нашият господар? На теб? — Отново се изсмя и изведнъж кожата му започна да се издува на мехури. Малки колелца дим се издигаха във въздуха, докато плътта му изгаряше и се белеше; под нея мърдаше ядро от пламък — пулсираше с червеникава светлина, подобно на въглен под напора на вятъра. — Ти ще доживееш да видиш крайната му победа. Това е по-голяма награда, отколкото могат да очакват повечето смъртни!
— Моля ви! — Още докато Рубен припламваше, Шем бе започнал да се свива, докато не стана малък и сив като обгорен пергамент. Мъничката му ръка помаха и се разпадна. Гласът му бе странно тих, изпълнен с някаква лукавост. — Няма да искам нищо повече… няма да проговоря за Тъмния отново. Простете на смъртния глупак. Научете ме на Думите!
Там, където бе стоял Рубен, блестеше жив пламък.
— Добре, свещенико. Вероятно има съвсем малък риск да ти се даде тази опасна, но последна играчка. Господарят на всичко ще си върне този свят достатъчно скоро… няма нищо, което можеш да развалиш и което той да не може да възстанови. Добре. Ще те науча на Думите, но болката ще е огромна. Никоя Промяна не е без цена. — Неземният глас отново забълбука от смях. — Ще пищиш…