Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— А откъде беше сигурен, че изобщо ще се появя?
— Нямаше как да не се появиш.
— На мое място ти щеше ли да го направиш?
— Не.
— Защо?
— Защото никога не злорадствам, когато убивам някого.
Усмивката й се стопи.
— Аз не злорадствам. Всъщност дойдох тук в знак на уважение към един достоен противник.
— Току-що прихванахме есемесите, които си разменихте с Монтоя. Наистина добър удар. Един милиард долара е много добър хонорар. Но по-важното е, че тези пари те свързват директно с него. Мисля, че и дните на Монтоя вече са преброени.
Очите й пробягаха по въоръжените мъже, които ги заобикаляха.
— Май няма да успея да похарча този милиард — равнодушно констатира тя, замълча за миг и добави: — Трябва да те поздравя за начина, по който разкри ролята на наноботите за промяната на миризмите. До края бях убедена, че съм се погрижила да ги прикрия максимално добре.
— Наистина беше така. Става въпрос не толкова за логични разсъждения, колкото за късмет.
— Съмнявам се — поклати глава тя. — Никой не може да извади чак толкова голям късмет. Монтоя никак не беше доволен, когато видя как президентът се оттегля невредим.
— И това беше причината за допълнителния ти план? — изгледа я Стоун.
— Човек винаги трябва да има план Б — каза тя. — Особено ако план А не проработи.
— При подобни обстоятелства повечето хора просто биха побягнали.
— Бях получила само половината от хонорара си, а го исках целия. И много държах на плана си. Това е по възможностите на най-добрите, разбираш ли? Въпрос на гордост.
— Почти успя.
— Вече няма значение. Мога ли да попитам как постигна всичко това? Аз бях абсолютно уверена, че съм покрила всичко в Планината на смъртта.
— Наистина беше така — отвърна Стоун. — Най-вече с третия изход. Мога ли аз да те попитам как го направи?
— Вече ти казах — като те изучавах в класната стая.
— Я стига с тези глупости! — разнесе се гневен глас и на сцената се появи Райли Уийвър, следван от директора на ФБР и агент Ашбърн. — Фрийдман! — завря показалец в лицето й Уийвър. — Как, по дяволите, успя да се прецакаш така?
Тя дори не си направи труда да му отговори, насочила цялото си внимание към Стоун.
— Хората като теб следват пътя, който са избрали — подхвърли с усмивка тя. — Открих други двама агенти от „Трите шестици“, които знаеха за изхода през кухнята. Прецених, че ти непременно си потърсил трети изход, който да бъде известен само на теб.
— Защо? — попита Стоун.
— Защото вярваш само на себе си. Не си се доверявал дори на колегите си убийци.
— Какво те кара да мислиш така?
— Фактът, че и аз съм същата. Вярвах само на себе си.
— Как откри резервния изход?
Тя погледна към мъжете с насочени пистолети.
— Имате ли нещо против да сваля ръцете си? Започнаха да ми изтръпват, а всички виждате, че не нося оръжие. А дори и да нося, огневото преимущество не е на моя страна.
— Дръж ръцете си така, че да ги виждаме — извика след кратко колебание един от агентите.
Фрийдман преплете пръсти пред себе си, извърна се към Стоун и продължи:
— Когато разбрах, че ще използвам Планината на смъртта, прегледах всеки квадратен метър от базата. Официалният вход е в западната част, а задният — в източната. Нормалната посока на търсене очевидно е надолу, затова аз поех нагоре. И го открих. Такъв, какъвто преди много години си го оставил. А сега ти отговори на моя въпрос…
Стоун погледна към Чапман.
— Виждала съм две подобни бомби в Северна Ирландия — сви рамене агентката на МИ6. — При едната важна беше синята жица, а при другата — червената. Синьото е любимият ми цвят и затова прерязах синята жица. Съвсем накрая, в последната секунда. Нямахме кой знае какъв избор. Но в момента сме тук, което е най-важно.
— Взривихме устройството веднага след като се отдалечихме на безопасно разстояние — добави Стоун. — В случай че си оставила някой съгледвач. После проведохме един телефонен разговор и нещата бяха уредени. Изнесоха ни в чували за трупове, а днес ти присъства на останалата част от плана. Преценихме, че това е единственият начин да стигнем до теб. Да те накараме да повярваш, че си успяла. Официалната част беше договорена между президента Бренън и руското правителство.
— Добра работа.
Стоун пристъпи крачка напред и тихо попита: