Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Мариса Фрийдман тръсна главата си с нова прическа — къса коса, боядисана в тъмнокестеняво. Благодарение на усъвършенстваните техники беше успяла да промени чертите на лицето си до такава степен, че дори най-близките й хора не можеха да я познаят. Това й даваше възможност да се чувства спокойна навсякъде.
Обърна гръб на тържествената церемония. Единственото, за което съжаляваше, беше отказа на Джон Кар да се присъедини към нея. Всъщност не беше очаквала съгласие. И бездруго щеше да се наложи да го убие в момента, в който успееше да подреди пъзела — нещо, което неизбежно щеше да се случи. Но междувременно можеха да преживеят няколко приятни момента. За самотница като Фрийдман това щеше да бъде напълно достатъчно.
Един милиард долара в банковата сметка и възможност да прекара остатъка от живота си както пожелае. От гърдите й се отрони въздишка на задоволство. Малцина могат да се похвалят с толкова успешен край на една толкова сложна и опасна операция, разтърсила целия свят. Новите й документи бяха безупречни. Частният самолет я чакаше на летище „Дълес“. Благодарение на сложна мрежа от посредници тя вече беше собственик на остров. Намеренията й бяха да не прави нищо в продължение на цяла година, а просто да си лежи на плажа с питие в ръка и да обмисля бъдещето си. Мина покрай няколко служебни кучета, обучени да надушват експлозиви. Нито едно от тях не реагира. Преодоля мрежата от патрули и напусна гробището с едва забележима усмивка.
Наноботи.
Монтоя беше изразходвал два милиарда долара и четири години от живота си за уникалната разработка, позволяваща промяна на характерните миризми на молекулярно ниво от армия микроскопични и абсолютно надеждни войници. В резултат дрогата и всички останали забранени субстанции с характерна миризма можеха да пътуват по света. Но най-вече в Съединените щати. Наркотици, оръжие, бомби, ядрени материали. Това щеше да промени всичко. Пред престъпния свят се откриваха невиждани досега възможности. Това беше една от причините да закупи остров на толкова отдалечено място. Не искаше да чува писъците, които долитат от родината й.
Да вървят на майната си.
Спря пред наетата кола и се огледа за последен път.
Вниманието й беше привлечено от някакво куче, което се приближаваше. Без каишка, без нищо. Явно беше бездомно. Тя се наведе да го погали, но то се дръпна назад.
— Спокойно, сладур. Няма да ти причиня зло.
Кучето се приближи, сякаш да провери дали казва истината. Но веднага се отдръпна, когато тя отново протегна ръка. После седна на задника си и започна да вие.
Леко изнервена, Фрийдман понечи да отключи колата си.
После спря и рязко вдигна глава. Мъжете, които се приближаваха, бяха десет. Половината в официални костюми, останалите във военни униформи. С пистолети, които бяха насочени към нея.
— Какво става? — попита тя и вдигна слънчевите очила на челото си. — Какво става?
— Отдръпнете се от автомобила с ръце на тила! — заповяда един от мъжете. — Веднага!
Фрийдман се подчини.
— Ваше ли е кучето? Ако е ваше, нещо е сбъркало. Можете да ме претърсите. Не нося нито бомба, нито дрога или подобни…
Тя млъкна в мига, в който зърна мъжа, заобиколил черния джип до колата й.
Оливър Стоун пусна слънчевите очила в джоба на якето си. Зад него се появи Мери Чапман с големи авиаторски очила.
Нещо накара Фрийдман да погледне вляво от себе си. Хари Фин се беше изправил зад инвалидна количка, в която седеше Джо Нокс с превързана глава и шина на дясната ръка. Тя отново погледна към Стоун и тялото й трепна.
Зад него се бяха изправили Кейлъб Шоу с обездвижваща превръзка на рамото и Анабел Конрой, която изглеждаше прекрасно.
Очите на Фрийдман се откъснаха от лицето на Стоун и се сведоха към животното.
— Какво сладко куче — усмихна се тя.
— То е твое творение — отвърна Стоун.
— Моля?
Стоун подуши ръкава си с преднамерено бавни движения.
— Да разкриеш част от истината за себе си винаги е сериозна грешка — поясни той.
— Не разбирам.
— Помниш ли тайландския парфюм, за който каза, че въздействал на мъжете? „Две сърца в едно“? Наистина се намира много трудно, но не и невъзможно, когато зад теб стои правителството на САЩ. — Той погледна към кучето. — Ароматът му действително е много особен. Едно подушване от страна на този приятел беше достатъчно, за да те засече в такъв огромен парк като, „Арлингтън“.