Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Ангелите не оцеляват на леда
Ангелите не оцеляват на леда - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ангелите не оцеляват на леда

Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:

Средите на фигурното пързаляне са разтърсени от ужасната новина за убийството на Михаил Болтенков — треньор от световна величина и наставник на редица шампиони. Трупът е намерен до дома на друг треньор — Валерий Ламзин. Свидетели потвърждават, че двамата мъже са се скарали преди убийството и си отправяли заплахи. За следователите случаят изглежда решен, преди разследването дори да е започнало. Остава само да намерят неоспорими веществени доказателства. А докато ги търсят, оперативният работник Роман Дзюба изпитва все по-сериозни съмнения, че истинският убиец е заловен. Когато адвокатът на обвиняемия наема частния детектив Анастасия Каменская да разследва случая, Роман придобива увереност да докаже теорията си. Скоро пред разследващите бавно започва да се разкрива истината за безскрупулната конкуренция и цинизма, пропили бляскавия лед. Лед, на който ангелите не оцеляват…
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 216
Перейти на страницу:

— Тоест вие смятате, че смяната на съдията се е дължала на чиста случайност? — недоверчиво уточни Роман.

— Разбира се — уверено отговори Тамила. — Можете да не се съмнявате. Съдията сам помолил да го сменят, вечерта преди състезанията се случило нещо в семейството му, някаква неприятност — разболял ли се някой, умрял ли… не знам. С една дума, трябвало спешно да се прибере вкъщи.

— Вкъщи?

— Ами да. Съдията Елисеев е от Перм, там е цялото му семейство, а състезанията се провеждаха в Москва.

— Ясно. А с кого го смениха?

— С Ярцева.

— Тя от Москва ли е?

— От Екатеринбург.

— Тогава още един въпрос: може ли да са платили на Елисеев, за да помоли да го сменят под предлог, че в семейството му се е случило нещастие?

Тамила го погледна замислено.

— Добър въпрос. Правилен. Може да са опитали, разбира се. Ако със сигурност са знаели, че следващият в списъка е резервите е нужният им човек. Но Елисеев не би взел пари. Главата си залагам — не би взел. Той беше от хората, които наричаме неудобни. С него не можеш да се разбереш с пари.

— Ами с Ярцева?

— О, това е съвсем друго нещо! Ярцева се слави със своята „удобност“ и любовта си към скъпи подаръци във вид на кожени и бижутерийни изделия. Нали ви казвам: на Власов и неговата партньорка просто не им провървя, че резерва се оказа именно тя.

— Ще ми дадете ли координати? — с мила усмивка помоли Дзюба.

— Разбира се — кимна Тамила Варламовна и добави: — Ако все още са валидни.

До петнайсет нула-нула — когато Дзюба бе обещал на Антон да бъде в службата — оставаха повече от два часа. Роман твърдо отказа любезно предложената гощавка, тръгна си от гостоприемната къща на Аласания и използва времето ефективно: до три часа беше готов да докладва, че съдията от международна категория Ярцева е жива и здрава и благополучно живее в родния си уралски град, а съдията Елисеев преди няколко години се е преместил от Перм в Москва и преподава в института, който по запазил се още от съветски времена навик хората наричат „инфизкулт“, но който впоследствие многократно е преименуван и днес носи вече съвсем друго, по-дълго и сложно име.

— Дадох на Каменская данните на Елисеев, тя обеща да поговори с него, ако е в Москва — въодушевено говореше Дзюба.

Антон обаче беше настроен доста скептично.

— Какво се надяваш да измъкнеш от тази история? За какво ти е съдията? Ромка, времето тече, а ние тъпчем на едно място. И ти, вместо да си гледаш работата…

— Гледам си работата… — твърдо отговори Дзюба. — Сигурен съм, че Ярцева ще е следващата жертва, защото тя е ощетила Власов. Но Ярцева никога в живота си няма да признае, че е била подкупена. Затова трябва да получим от Елисеев показания как са го принудили да поиска замяна и да замине.

— Толкова ли си сигурен, че са го принудили?

— Абсолютно съм сигурен.

— Ами добре — въздъхна Антон. — А ако го няма в Москва?

— Ще го намерим.

— Интересно, с какви пари смяташ да го издирваш? Със собствени? — изсумтя Сташис. — Или може би си забравил, че следователят не одобрява това, с което се занимаваме сега с теб?

— Кирган ще плати — каза Ромка.

* * *

Въпросът кой ще плати, се оказа далеч не безсмислен. Настя Каменская без усилие намери съдията Елисеев в Руския държавен университет по физическа култура, спорт и туризъм. Щом чу, че ще стане дума за убийството на Михаил Валентинович Болтенков, съдията, доцент в една от катедрите, изрази пълна готовност да сътрудничи, при това явно не обърна внимание, че му се предлага да сътрудничи не на официално следствие, а на частен детектив. Ала още щом стана дума за въпросния шампионат на Русия, на който Елисеев е трябвало да съдийства при спортните двойки, събеседникът на Настя се натъжи и започна да усуква. Личеше, че не му се иска да обсъжда този въпрос.

— Ако не ми обясните защо сте били принуден да поискате замяна и да заминете, аз ще бъда принудена да си мисля, че сте постъпили нечестно — откровено го предупреди тя.

Стояха до прозореца, точно по средата на дългия коридор, в чийто край се намираше вратата към басейна. Елисеев гледаше Настя тъжно, но не криеше очите си.

— Добре, ще ви кажа защо се принудих да замина. Макар че няма с какво да се гордея.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 216
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)