Ангелите не оцеляват на леда

— И на колко години е тази умна Милка? — попита Антон, почувствал, че губи почва под краката си.

— Вече е на тринайсет. Тя има втори баща, знае какво говори. Тя вече си е най-силната в нашата група, само още малко да порасне, и ще го бие. И аз съвсем скоро ще порасна и не ни трябва никаква Лиза, сама мога да се грижа за Стьопка, ти само потърпи малко, моля ти се.

Очите на Василиса отново се напълниха със сълзи, устните й затрепериха.

Господи, какъв ужас. Само няколко месеца. А той не беше забелязал в какво е превърнал и собствения си живот, и живота на децата си. Сякаш пелена падна от очите му. Антон изведнъж видя и себе си, и цялата ситуация отстрани, и му се дощя да завие. Изправи се пред седналото на стола момиченце, обхвана с длани все още мокрото му личице, погледна го в очите.

— Прости ми — каза тихо. — Обещавам ти, всичко ще се промени. И няма да се женя за Лиза, обещавам ти.

— А за коя ще се ожениш? — попита моментално развеселилата се Василиса. — Хубаво ще е за Еля! Да зареже своя Трушчов, той е неприятен, съвсем плешив и грозен, не е като тебе. А, тате?

— Да си лягаме, мишленце — опита да се усмихне той, вдигна Вася на ръце и я занесе в леглото.

Седя в края на детското креватче, докато дишането на момиченцето не се успокои. После се върна в кухнята, направи си чай, но не седна да го пие. Отиде в банята и застана под горещия душ. Струваше му се, че целият от глава до пети е оплескан в някаква лепкава гадост, мерзка и зловонна, и с тази смърдяща маса е изцапан не само той, но и всичко около него — хората, работата. Децата са наплашени. Ромка Дзюба е обиден. Сергей Кузмич Зарубин е недоволен, макар да не го показва. Лиза. Да, харесва му да прави любов с нея. И през първите месеци от отношенията им Антон беше влюбен в нея до уши, вярно е. Но влюбването премина, остана само сексът и разбирането, че трябва да се оженят. А защо трябва? Защото тя иска така? Или защото децата имат нужда от майка? От майка — да, но не и от Лиза.

„Господи, та аз не я обичам, изобщо не я обичам“ — помисли си с ужасяваща яснота.

Той продължаваше да се търка с коравата гъба, отмиваше пяната, отново нанасяше душ гел и отново търкаше. Докато не изпита нещо като облекчение. Загърна се в хавлията, седна в кухнята, изпи една след друга две чаши чай, извади мобилния си телефон и изпрати съобщение на Лиза: „Моля те, обади се, когато се събудиш“. Нямаше да чака дълго, Лиза беше ранно пиле, ставаше не по-късно от седем, а обикновено — в шест. Изми съдовете, угаси лампата и легна, като сложи телефона на пода до леглото.

Когато Лиза Стасова позвъни, Антон не спеше: така и не успя да заспи.

— Трябва да поговоря с теб — изрече с равен глас.

— Случило ли се е нещо? — разтревожено попита Лиза. — Нещо спешно ли?

— Да, спешно е. И е много важно. Мога ли да дойда сега?

— Какво, веднага ли?

— Да, преди работа.

— Добре, ела, ще си бъда вкъщи до девет, после трябва да…

— Ще дойда — прекъсна я Антон и затвори.