Ангелите не оцеляват на леда

— Разказвала ли ви е нещо за Владимир Власов? — попита Антон.

Собственичката на салона сбърчи челце, по което не се мярна дори сянка от спомени.

— А кой е той?

— Работил е при Николай като втори треньор.

— Ах, този ли! — зарадва се тя. — Ами да, Галка говореше за някакъв Вова, май Власов му беше фамилното име.

— И какво говореше?

— Ами разказваше как го пъдела от пързалката — кой знае защо с доволен тон съобщи приятелката на убитата Галина.

— Ама какво, направо го гонела, така ли? — не повярва Антон. — И ви е разказвала за това?

— Че какво толкова? От какво да се притеснява? Живот е това. Или ти — или тебе. Тук всички средства са позволени. Галка специално следяла всяка крачка на тоя Вова, за всяка негова грешка докладвала на треньора, тоест на Коля. Оплаквала се, дори честичко и послъгвала, клеветяла го.

— Например за какво?

— Че Вова пиел. Не, не си мислете, той наистина попийвал, вярно било. Просто може би не толкова много и не толкова често, както казвала тя и както й вярвал Коля. Та с една дума, Галка отдавна вече спеше с Коля, когато между Вова и бащата на някакво момче, ученик, избухна конфликт. Разбира се, Коля научил и казал: „Досега ти просто пиеше и идваше на работа миришещ на алкохол — търпях това, но сега вече вдигаш скандали с родители и аз повече няма да те държа. Махай се, на твоето място ще взема Галя“. С една дума, Талка постигна целта си: получи съпруг, работа, жилище и постоянно московско жителство.

— А после какво стана? — любопитно попита Дзюба.

— Тоя Вова я срещнал някъде около женската съблекалня и й вдигнал скандал, нарекъл я кучка, крещял й, че нарочно е скалъпила всичко това. Е, Галя му казала в очите всичко, което мислела. Че на тоя свят всеки отговаря сам за себе си и всеки трябва сам да си урежда живота. Нещо такова.

Значи Николай Носуленко е уволнил Власов. И Галина е имала пръст в това, и то голям пръст. Така че Власов може да е имал зъб и на двамата.

Но Николай е загинал в Гърция и бившият спортист не може да е имал никакво отношение към смъртта му. Галина е била застреляна при опит за грабеж от някакъв работник. Застреляна с преправен травматик.

Не, нещо не се връзва. Има някакво разминаване. От самото начало всичко е неправилно. Информацията по делото е събирана без система, без ясна насоченост и до днес се е превърнала в огромна безформена купчина. И то защото следствието се е насочило към едно, а Дзюба и адвокатът — към друго. Без Баглаев по-нататъшната работа е невъзможна, но трябва да се изгради убедителна поредица от аргументи, за да го накарат ако не да се откаже напълно, то поне да постави под съмнение версията за виновността на Валерий Ламзин.

Значи ще трябва всичко да се започне отначало.