Ангелите не оцеляват на леда

— Питам ви не за Власов, а защо тогава са ви заменили с Ярцева.

— И това има ли отношение към…

— Знам ли, знам ли… — загадъчно отговори Настя.

Трябваше да летят за Перм и да разучат всичко на място. Може би синът на този Елисеев наистина е бил заловен с наркотици и любящият баща се е завтекъл от Москва, за да измъкне обожаваното си чедо от неприятностите. Но може и това да е лъжа, измислена в движение, ей сега или пък тогава, когато е трябвало той да поиска замяната. А в действителност да са подкупили съдията Елисеев. Да са му дали пари и да са му обещали едно-друго, ако поиска замяна, като се позове на измислени и непроверени от никого обстоятелства. Какво пък, ако в Перм се разбере, че в интересуващия Настя момент синът на Елисеев не е бил залавян от полицията и не е бил обвиняван в нещо, те ще могат да продължат работата си. Ако убиецът наистина е Владимир Власов и ако той е решил да си разчисти сметките с всички, които по един или друг начин са му съсипали живота и спортната кариера, от вниманието му няма да убегнат нито Елисеев, нито Ярцева. Разбира се, при условие че той е научил какво се е случило всъщност.

Ала преди да тръгне за Перм, трябваше да си изясни въпроса готов ли е клиентът да плати разходите. Такава е действителността: плаща онзи, който поръчва музиката. Никаква самодейност, особено свързана с харчене на пари.

— За Перм ли? — недоволно проточи Владислав Стасов, щом чу отчета на Настя. — Ха сега де! Ти не ми обяснявай, ами по-добре кажи каква е тая задачка с пощенската кутия и адвокатите, която си задала на моята Лилка. Тя ме пита, а аз не знам какво да кажа. Така де, какво трябва да направи адвокатът, ако иска свидетелят да бъде разпитан на предварителното следствие, защото разполага със сведения, оправдаващи обвиняемия, а се оказва, че следователят не е получил искането и в съда отхвърлят този свидетел.

— Ами че това е фасулска работа, Владик — засмя се Настя. — Адвокатът отива в най-близкия пощенски клон и изпраща искането с препоръчано писмо с обратна разписка. Именно препоръчано, защото към препоръчаното писмо се прилага опис в два екземпляра и в този опис черно на бяло е написано, че писмото съдържа искане до следователя по еди-кое си наказателно дело, съответно с номера и пълното име на обвиняемия. В пощата му дават квитанция, а на квитанцията се отпечатва датата. Предават на адвоката и втория екземпляр от описа. При това положение следователят, който никак не иска да включи в делото дадените доказателства, вече няма къде да мърда. Първо, препоръчаното писмо с обратната разписка непременно трябва да бъде доставено в секретариата и пощальонът няма да си тръгне, докато не отворят плика и документът не получи входящ номер. И второ, ако вземат нещо да го усукват и страната на обвинението в съда започне да обяснява, че тези доказателства ги няма, защото адвокатът не е изискал тяхното приобщаване при предварителното следствие, тогава адвокатът ще извади от папчицата си двете ценни документчета: на едното — датата, когато е пратил искането, на другото — самото съдържание на искането. И тогава вече съдът няма къде да върви — ще смъмри строго следствието и все пак ще разпита свидетеля.