Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на татуировки [bg]
Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [bg]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:

Новият случай на Линкълн Райм Подражател? Или отмъстител? Те никога не са виждали такова убийство… Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“. Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят. И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре. Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва? Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 164
Перейти на страницу:

Татуировката беше доста добре направена. Двуцветна, със сенки, отчетливи очертания.

— Учил рисуване и политология в Университета на Южен Илинойс. После отворил студио за татуиране.

В раницата на Били имаше разписки за два апартамента в града. Единият бе в Мъри Хил, на името на Сет Макгуин — приятеля на Пам. Другият, нает под псевдонима Франк Самюелс, беше близо до Китайския квартал, в района на Канал стрийт. Криминалистите бяха претърсили и двете места. Били бе почистил доста добре втория апартамент, който беше използвал като студио — полицаите намериха оборудване и няколко терариума, пълни с растенията, от които бе извлякъл и пречистил отровите, използвани за убийствата.

Тези стъклени съдове със зловещото им осветление сега бяха наредени покрай стената в салона на Райм. Всичките без един — херметично запечатаната стъкленица с ботулиновите спори. Специалистите от центъра за биологична и химическа защита във Форт Дерик я бяха взели. Въпреки обичайното си собственическо отношение към веществените доказателства Райм не се противопостави срещу изземването точно на тази улика.

Криминалистът приключи с регистрирането на растенията в протокола на разследването (като забеляза, че водният бучиниш е особено красив) и се свърза с Фред Делрей, който водеше разследването от страната на ФБР. Обясни какво са открили. Ексцентричният агент измърмори:

— Е, този вече надмина всички. Чудех се къде са се скрили оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин. А те били на две пресечки от любимия ми китайски ресторант. „Хепи панда“. Онзи на „Канал“. Не, не „Хепи панда“ на „Мот“ или на Шесто. Оригиналната и единствена „Хепи панда“. Ам-ам. Какви вкусни медузи. Не, не, по-вкусни са, отколкото предполагаш. Хубаво, обади ми се, когато си готов с доклада.

След като затвори, Райм чу смях от другата страна на стаята.

— Това е доста добре — каза Мел Купър, загледан в компютърния монитор.

— Кое? — попита Райм.

Пуласки също се изсмя и обърна монитора към криминалиста. Беше отворил онлайн версията на „Ню Йорк Поуст“. Статията за Стантънови бе озаглавена: „Отровната писалка“.

Имаха предвид оръжието на убийствата, извършени от Били Хейвън.

Находчиво.

Купър и Пуласки продължиха да анализират и регистрират уликите от апартамента на Пам и студиото, и тайната квартира на Били. Райм се върна при работната маса.

— Ръкавица — извика.

— Искаш… — започна Том.

— Искам ръкавица. Ще пипам веществени доказателства.

С известно усилие болногледачът сложи една на дясната ръка на криминалиста.

— Сега дай това — нареди Райм.

Посочи тетрадката, озаглавена „Модификацията“, съдържаща подробности за отравянията: време, жертви, места, полицейски процедури, цитати от „Серийни градове“ и указания как да „предугади ходовете на предугаждащия“. Бележките бяха написани с красивия почерк на Били. Не беше изненадващо, имайки предвид художествения талант на убиеца, че приличаха на изящен древен ръкопис.

Райм бе прегледал тетрадката по-рано, но искаше да го анализира по-подробно, за да потърси други евентуални съучастници.

Том закрепи тетрадката на облегалката на инвалидната количка и с движения, къде по-тромави, къде по-елегантни, Линкълн Райм започна да разлиства страниците с функциониращата си ръка и да чете.

Пета част

Срещата

Събота, 9 ноември, 17:00

75.

Пълният плешив мъж, с късо сиво палто, стъпваше по широкия тротоар с насочени настрани пръсти на краката. Носеше изтъркано куфарче. Малцина минувачи обръщаха внимание на физиката и походката му. Беше абсолютно безличен. Можеше да е бизнесмен, счетоводител, рекламен агент. Можеше да е мъгъл. Можеше да е Пруфрок.

Обичаше това място. Гринич Вилидж не беше скъп район като Сохо или Трибека, а по-скоро приличаше на обикновен жилищен квартал. Малката Италия бе преживяла своя възход и упадък, но Вилидж оставаше бастион на старите манхатънци, на странните, артистични наследници на европейски емигранти. Тук живееха семейства на — да — пълни, плешиви мъже и отпуснати жени, амбициозни, но скромни синове и умни дъщери. Той отлично се сливаше с обстановката.

А това беше добре — имайки предвид за какво бе дошъл.

Слънцето беше залязло и застудяваше, но поне небето бе чисто и снегът от последните няколко дни беше спрял.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)