Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на татуировки [bg]
Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [bg]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:

Новият случай на Линкълн Райм Подражател? Или отмъстител? Те никога не са виждали такова убийство… Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“. Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят. И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре. Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва? Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 164
Перейти на страницу:

— Искам да говориш с психолог. — Бръкна в чантичката си. — Това е телефонът на Тери Добинс. Той работи за полицията, но ще ти препоръча някого.

— Нямам нужда…

— Моля те. Направи го.

Момичето сви рамене. Прибра визитката в задния си джоб, където държеше мобилния телефон.

— Ако имаш нужда от нещо, обади ми се — добави Сакс. — По всяко време.

В гласа й прозвуча лека нотка на отчаяние.

Момичето не каза нищо. Влезе в къщата и след малко излезе с раница и чанта за лаптоп. От слушалките в ушите й стърчаха бели кабелчета, свързани с айпода й и затъкнати под дебелата й шапка.

Махна към Райм и Сакс, но на никого от двамата конкретно.

Амелия я изпрати с поглед.

След малко Линкълн каза:

— Хората не обичат, когато се окаже, че са сгрешили, а ти си прав, дори когато е било за тяхно добро. Може би най-вече тогава.

— Така изглежда. — Тя се заклати напред-назад, за да се сгрее, и продължи да гледа отдалечаващата се Пам. — Аз провалих всичко, Райм.

В моменти като този той най-много ненавиждаше недъгавостта си. Искаше да се приближи до Сакс и да обгърне с ръце треперещите й рамене, да я притисне с всичка сила.

— Как е Лон? — попита.

— Преодолял е критичното състояние, но все още е в безсъзнание. Рейчъл не е на себе си. Синът на Лон е там.

— Да, говорих с него.

— Железен е. Мъжко момче.

— Е, идваш ли вкъщи?

— След малко. Първо трябва да говоря с един свидетел по случая с музея „Метрополитен“.

Това бе другото разследване, по което работеше Селито — взломът в музея на Пето авеню. Докато детективът беше в болница, другите му колеги от „Тежки престъпления“ бяха поели случая. Сега, след осуетяването на опита за терористична атака от СВАС, беше време да възобновят това важно от политическа гледна точка, макар и доста необичайно разследване.

Сакс отиде при форда си. Моторът изрева и тя потегли сред облак дим, чийто синкав оттенък стана виолетов в червената светлина на залязващото слънце.

74.

Линкълн Райм не беше доволен, че не е разкрил сам самоличността на убиеца — източниците на информация за Били Хейвън бяха намерените документи и разказът на Пам.

— Трябваше да се досетя — каза на Купър и Пуласки.

— Кое? — Пуласки остави едно пликче, от което с пинсети вадеше пробите, и го погледна.

— Това, че Били е близък на Стантънови. Реакцията на Хариет, когато Амелия й каза, че е мъртъв — тя изпадна в истерия. Това трябваше да ми подскаже, че го познава добре. Много добре. Също и синът, Джошуа — щеше да припадне, когато чу новината. Можех да се досетя, че макар да не е техен син, сигурно е близък роднина. Знаем, че им е племенник; знаем името му. Но намери всички подробности за господин Уилям Хейвън, новобранец. Стат.

— Латински, съкратено от статим, което означава „незабавно“ — издекламира Пуласки.

— А, да. Точно. Голям познавач си на класическите езици. И доколкото си спомням, голям познавач на филмите, в които се използват плоски шеги, отвличащи вниманието от посредствения сюжет и нереалните герои. Е.г., онези граматически правилно изразяващи се убийци, за които говореше. И така, ще вършим ли работа?

— Екземпли грация — измърмори Пуласки и бързо започна да пише на клавиатурата.

След няколко минути вдигна очи от монитора и обяви:

— Негоциум иби терминетур.

— Работата е завършена — преведе Райм. — Но по-елегантно би било, ако кажеш: Фактум ест. По-добре звучи. Това е проблемът с латинския. Звучи, сякаш дъвчеш камъни. Добре че са италианците и румънците, та да облагородят езика.

Пуласки съобщи, като четеше от монитора:

— Матю Стантън е единствено дете. Хариет обаче е имала сестра, Елизабет. Омъжила се за Ибът Хейвън. Имат син, Уилям Ейрън. Ибът бил старейшина в СВАС, но двамата с жена си загинали, когато момчето било още малко. В операцията срещу „Клонка Давидова“. Отишли да им продадат оръжие и попаднали точно по време на престрелката. Уилям е живял при леля Хариет и чичо Матю. Повече бил известен като Били. Има досие, но като непълнолетен, затова няма отпечатъци в системата; засекретено е. Става дума за обвинения за побой. Престъпление от омраза. Били пребил едно еврейче в училище. После с шило за лед и мастило татуирал свастика на ръката му. Бил е на десет. Има снимки. Вижте.

1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)