Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Двете момичета нямаха храна, в своята лодка и затова сега се приближиха малко повече към къщата и „ковчега“, тъй като най-после бяха разбрали от маневрите на сала, че на него се намират приятели.
Въпреки демонстративното напущане на „замъка“ от страна на червенокожите Джудит се приближаваше към него извънредно предпазливо. Сега „ковчегът“ се намираше на около миля северно, но също тъй се насочваше към „замъка“, и то със съвсем правилни движения, от което Джудит се увери, че при кормилото му е застанал бял човек. Когато се приближиха на около стотина крачки от къщата, девойките почнаха да я обикалят, за да се уверят, че е празна. Наблизо нямаше никаква лодка и това ги окуражи да се приближат постепенно, докато най-после стигнаха дървената ограда и площадката.
— Влез в къщата, Хети — каза Джудит, — и виж дали диваците са си отишли. Те няма да ти сторят зло. А ако някои от тях са още тук, дай ми веднага знак.
Хети стори, каквото й наредиха, и веднага, щом стъпи на площадката, Джудит се оттегли на няколко метра от нея, готова да побегне. Но това не се наложи; не измина и минута, и Хети се завърна, за да съобщи, че всичко е в ред.
— Влизах във всички стаи, Джудит — каза сериозно девойката, — и те са празни освен татковата; той спи в своята стая, макар не точно тъй, както бихме желали ние.
— Да не би да му се е случило нещо? — запита бързо Джудит, когато кракът й стъпи на площадката, тъй като нервите й и без това бяха извънредно напрегнати.
Хети изглеждаше загрижена и се огледа тайно, като че ли не искаше никой освен сестра й да чуе това, което ще й съобщи.
— Нали знаеш какво става с татко понякога, Джудит — каза тя, — когато е пийнал малко повече алкохол. Тогава не знае какво говори, нито какво прави; изглежда, че и сега е пил.
— Чудно! Нима диваците са пили с него и след това са го оставили? Но за едно дете е ужасно да вижда пороците на баща си, Хети, и затова няма да се приближаваме до него, докато не се събуди.
Силен стон от вътрешността на колибата я накара да промени решението си и девойките се осмелиха да влязат при баща си, когото често бяха намирали в състояние, принизяващо човека до животно. Той седеше, облегнат в един ъгъл на тясната стая, с рамене, опрени в стената, и глава, оборена тежко на гърдите.
Измъчвана от лоши предчувствия, Джудит пристъпи напред и дръпна ленената шапчица, нахлупена на главата му тъй, че скриваше цялото му лице до раменете. В момента, когато я свали, показаха се треперещо, голо месо, изпъкнали вени и мускули и всички други отвратителни признаци, които свидетелстват за одиране на кожата и които сочеха, че старецът е скалпиран, но още жив.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Убит е той. И с присмех, и със злоба,
сквернят дори праха му те без срам;
но той не трепва. Спи спокойно в гроба,
положен от британци смели там…