Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Защо да бягаме, Джудит? — запита малоумната девойка. — Хуроните не са ми сторили никакво зло и не мисля, че някога ще ми сторят.
— Колкото до теб, това може да е вярно, Хети, с мен обаче работата е съвсем друга и затова трябва да ми помогнеш да избягаме.
Скоро лодката започна да се движи бързо, но и преследваните, и преследвачите не се решаваха да напрегнат всички сили, тъй като знаеха, че гонитбата ще бъде трудна и продължителна. Като два военни кораба, които се готвят за стълкновение, те, изглежда, най-напред искаха да установят бързината на противниците си, за да знаят как да действат при решителния удар. Няколко минути бяха достатъчни да покажат на хуроните, че девойките владееха отлично веслата и че ще бъде нужно да вложат цялата си сръчност и сила, за да ги настигнат.
В началото на гонитбата Джудит се беше насочила към източния бряг със смътното решение да слезе на сушата и да потърси последно убежище в гората, но когато наближи брега, убеждението, че разузнавачи наблюдават всяко нейно движение, я накара да се разкае, задето бе взела толкова неразумно решение. Освен това тя все още беше бодра и самоуверено хранеше надеждата, че може да избяга от преследвачите си. Ето защо наблегна силно с едното весло и отдалечи лодката от крайбрежния гъсталак, към сянката на който се беше приближила доста, след което насочи носа й към средата на езерото.
Това, изглежда, беше благоприятният момент за хуроните да се заловят с всички сили за веслата. Сега пред тях се простираше грамадният воден простор на езерото, и то в най-широката му част. И вече лодките хвърчаха, като Джудит наваксваше липсата на достатъчно сили със своята голяма сръчност и самообладание. В продължение на половин миля индианците не спечелиха нито метър разстояние, но положените усилия в продължение на толкова много време се отразиха чувствително върху всички гребци. Тогава хуроните прибягнаха към един способ, който им даваше възможност да почиват — почнаха да се сменят и по този начин не изтощаваха силите си.
От време на време Джудит поглеждаше назад и видя, че този способ помогна на преследвачите. Това я накара да се усъмни в крайния резултат, тъй като не можеше да издържи толкова, колкото тези хора, които имаха възможност да си почиват, но продължи да гребе и не позволи на отчаянието да я завладее веднага.
До този миг индианците не бяха успели да се доберат на по-малко от двеста метра от девойките, но скоро Джудит забеляза, че постепенно хуроните започват да се приближават чувствително, а тя и Хети бяха още далеч от средата на езерото. Не беше малко момиче, за да се отчае, но за миг й мина през ум да се предаде, обзета от желанието да я отведат в лагера, където знаеше, че се намира Ловеца; скоро обаче мисълта за средствата, с които се надяваше, че ще може да го освободи, надви това мигновено желание и й даде нови сили. И ако някой бе наблюдавал движенията на двете лодки, би забелязал веднага, че кануто на Джудит неочаквано се откъсна от преследвачите си, тъй като девойката бе загребала бодро, докато умът й се занимаваше с нейните собствени пламенни и самопожертвователни планове. През следните пет минути разстоянието между лодките наново се увеличи доста и хуроните започнаха да се убеждават, че ще трябва да напрегнат всички сили, за да не понесат големия срам да бъдат победени от жени. Изгарян от тази мисъл, един от най-силните им гребци наблегна яростно върху своето весло и го счупи в минутата, когато го беше взел от приятеля си, за да му позволи да си почине. С това въпросът веднага бе разрешен — невъзможно бе за една лодка с трима души и само с едно весло да настигне бегълци като дъщерите на Томас Хътър.
— Ето, Джудит! — възкликна Хети, която видя какво се бе случило. — Спасени сме! Хуроните счупиха едно от своите гребла и вече не могат да ни настигнат!
И наистина неприятелите им изведнъж се отказаха от преследването — също като кораб, изгубил една от мачтите си. Вместо да продължават след кануто на Джудит, което сега леко се плъзгаше по водата в южна посока, хуроните насочиха носа на своята лодка към „замъка“, където скоро пристигнаха и слязоха на площадката му.
Страхувайки се, че около къщата може да се намери някое запасно гребло, девойките продължиха да се отдалечават; и не спряха, докато не се намериха на такова разстояние от неприятелите си, че да могат да избягат с положителност в случай, че преследването бъдеше подновено.
По всичко изглеждаше, че диваците нямаха такова намерение. След около час девойките забелязаха кануто им — пълно с хора — да напуска „замъка“ и да се насочва към брега.