Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Ако беше с кил, „ковчегът“ неизбежно би се блъснал с носа си в площадката и навярно нищо не би могло да спре хуроните да се прехвърлят на него, тъй като платното щеше да им послужи за прикритие. Но при това положение салът бавно се завъртя, като едва се докосна до тази част на постройката. След това обаче носът на бавно движещия се плавателен съд попадна между два от коловете, които се издаваха на няколко метра напред, и спря.
В този миг делауерът беше застанал зад една от бойниците, готов за стрелба, а хуроните във вътрешността на къщата се готвеха за същото. Пострадалият в борбата воин се беше облегнал на стената на колибата, тъй като другарите му не бяха успели да го преместят; а Хари лежеше безпомощен като пън по средата на площадката, вързан като овца, водена на заколение. Чингачгук можеше всеки миг да убие червенокожия, но и сега не би могъл да снеме скалпа му. Младият воин смяташе за недостойно да нанася удар, който не би му донесъл нито почести, нито полза.
— Вземи един от прътите, Змия, ако ти си на сала — каза Хари сред стоновете, които силно пристегнатите въжета бяха започнали да изтръгват от устата му, — вземи един прът и освободи носа на сала, за да се отдалечиш по-скоро оттук; а когато сториш това добро на себе си, довърши тоя недоудушен злодей заради мен.
Ала този повик на Хари имаше за резултат само едно — той привлече вниманието на Вах-та!-вах към неговото положение. Разумната девойка го схвана с един-единствен поглед. Глезените на гиганта бяха вързани здраво с дебело лико, а ръцете — силно стегнати зад гърба над лактите, можеха да движат само китките и пръстите си. Като приближи уста до една от бойниците, девойката пошепна тихо, но достатъчно ясно:
— Защо не се търколиш насам така, че да паднеш върху сала? Чингачгук ще убие хурона, ако ти попречи!
— Бог да те благослови, девойко, идеята ти неистина е разумна и ще бъде осъществена, стига задният край на сала да се приближи още малко насам. Подложете там нещо, че да падна на меко.
Тия думи бяха изречени в благоприятен момент, защото индианците, на които беше омръзнало да чакат, изпразниха бързо пушките си, без да улучат някого, макар няколко куршума да пролетяха през бойниците.
Вах-та!-вах чу част от казаното от Хари, но всичко останало бе заглушено от силния пукот на огнестрелните оръжия. Тя дръпна резетата на вратата, която водеше към задната част на сала, но не посмя да се покаже навън. През това време носът на „ковчега“ се задържаше леко в коловете, а задната му част бавно се извърташе и все повече се приближаваше към площадката.
Сега Хари лежеше с лице към „ковчега“, като от време на време се гърчеше и извиваше сякаш от силни болки, а всъщност зорко следеше какво става. Най-после той забеляза, че плавателният съд се освободи и започна бавно да се движи, търкайки се в коловете. Опитът щеше да бъде отчаян, но той създаваше единствената възможност да се избягнат мъченията и смъртта и подхождаше на безразсъдната дързост на неговия характер. Като изчака последния миг, когато задната част на сала докосна площадката, той отново започна да се гърчи и извива сякаш от нетърпими болки, като проклинаше всички индианци изобщо и хуроните в частност, а после неочаквано и бързо се търколи по посока на сала. Ала за нещастие раменете на Хари бяха много по-широки от вързаните му крака, ето защо, когато стигна края на площадката, първоначалната посока се бе изменила дотолкова, че той се намери съвсем настрана от сала. И тъй като моментът и критичното му положение не позволяваха никакво бавене, той предпочете да падне във водата.
В този миг Чингачгук, изпълнявайки съвета на своята любима, отвърна на огъня на хуроните и никой от тях не забеляза как онзи, когото те всъщност смятаха здраво вързан и безпомощен, беше изчезнал. Но Вах-та!-вах не преставаше да следи живо за успеха на този смел план и наблюдаваше движенията на Хари тъй, както котка следи мишка. В същия миг, когато той започна да се търкаля, тя предвидя какъв ще бъде резултатът, още повече, че сега салът бе ускорил движението си. И девойката трескаво напрягаше ума си, за да намери средство да го спаси.
Почти инстинктивно тя отвори вратата на кабината точно когато пушечните изстрели заглушиха ушите й, и прикривайки се зад кабината тъй, че тя да остане между нея и неприятелите, се озова на задната част на сала точно навреме, за да види падането на гиганта в езерото. В това време кракът й несъзнателно беше стъпил на единия край на корабното въже, привързващо платното в задната част на сала. И като улови излишната част на въжето, с което беше привързан този край, тя го хвърли на безпомощния Хари с несръчността, но и с щедрата решителност на жена.