Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Въжето падна върху главата и тялото на потъващия човек и той не само успя да се улови за него с ръце, но дори стисна единия му край със зъби. Хари бе опитен плувец и тъй като беше вързан, прибягна към единствения способ да се задържи над водата, който разумът му продиктува в този миг. Беше паднал във водата по гръб и вместо да прави отчаяни опити да се държи над водата, като се извива и рита — при което би се удавил, остави тялото си да потъне, колкото може повече, и вече се беше изгубил под водата, когато въжето падна върху него. В това положение, ако не беше получил друга помощ, той навярно щеше да се задържи и да не потъне, докато хуроните го измъкнат, действайки с ръце тъй, както рибите с перките си, но движението на „ковчега“ скоро опъна въжето и бавно го повлече напред. Това теглене му помагаше да задържи лицето си над повърхността на водата, а добрият плувец може да бъде теглен и цяла миля по този чудноват, но прост начин.
Споменахме вече, че хуроните не забелязаха внезапното изчезване на Хари. При сегашното му положение от техните погледи го скриваше платформата, а после, когато „ковчегът“ бавно се задвижи напред, теглен наново от издутото платно, той беше прикрит от оградата. Всъщност хуроните бяха твърде заети в усърдието си да улучат своя враг — делауера, през някоя от бойниците или пукнатините и изобщо не мислеха за онзи, когото смятаха толкова добре вързан. Освен това тяхното внимание беше съсредоточено изцяло върху това, дали „ковчегът“, чието движение беше забавено поне наполовина от търкането в оградата, ще успее да се откъсне от нея. Ето защо те се прехвърлиха в северната страна на „замъка“, търсейки отново възможност да открият огън към бойниците от тази страна на сала. Чингачгук беше зает със същото и като неприятелите си дори не подозираше положението на Хари. Докато „ковчегът“ продължаваше да се трие в оградата, и от двете страни на прикритията се появиха бели облачета, но противниците бяха действали твърде бързо, за да нанесат поражения. Най-после за огорчение на едната и за радост на другата страна салът се откачи напълно от коловете на оградата и значително по-бързо се отправи на север.
Едва сега Чингачгук научи от Вах-та!-вах за критичното положение на Хари. Да излезе сега някой от тях на задната част на сала би означавало сигурна смърт, но за щастие краят на въжето, за което се държеше Марч, беше отпред, при основата на платното. Делауерът успя да го отвърже и Вах-та!-вах, която вече беше готова, веднага започна да го издърпва. В този миг Хари се намираше на петдесет или шестдесет стъпки зад сала и само лицето му се подаваше над водата.
Когато беше изтеглен така извън прикритието на дървената ограда, хуроните за пръв път го забелязаха, нададоха страшни крясъци и откриха огън по плуващото му тяло. Това стана в същия миг, когато Вах-та!-вах започна да тегли въжето към себе си — обстоятелство, което допринесе за спасяването на живота на Хари толкова, колкото и неговото самообладание и сръчността му на пограничен скитник.
Първият куршум попадна точно там, където в прозрачната вода се виждаше широкият гръден кош на младия гигант, и може би щеше да го улучи в сърцето, ако ъгълът, под който бе изстрелян, беше по-остър. Обаче, вместо да се забие във водата, той отскочи от спокойната повърхност и рикошира, като се удари в една от гредите на колибата, близо до мястото, където Чингачгук се беше появил минутка преди това, за да развърже въжето. Последваха втори, трети и четвърти куршум, и всички срещаха същата съпротива на водната повърхност, макар че Хари действително чувстваше силата на техните удари върху езерото съвсем близо до гърдите си.
Щом разбраха несполуката си, хуроните промениха своята тактика и започнаха да се мерят в лицето му. Но Вах-та!-вах вече дърпаше въжето, целта се отдалечаваше и смъртоносните куршуми продължаваха да се сипят във водата. След миг тялото беше изтеглено до борда на сала и се скри зад него. Колкото до делауера и Вах-та!-вах, те работеха прикрити добре зад кабината и за по-кратко време, отколкото е необходимо да се разкаже, изтеглиха грамадното тяло на Хари. Чингачгук чакаше с острия си нож и като се наведе от сала, преряза бързо ликото, което свързваше крайниците на граничаря. Съвсем не беше лесна работа да го издърпат нагоре, за да стигне борда на плавателния съд, и да му помогнат да се изкачи на него, тъй като Хари все още почти не можеше да движи ръцете си. Но всичко стана тъкмо навреме, защото щом стъпи на сала, освободеният човек залитна и падна ничком върху гредите на сала, изтощен и безпомощен.