Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
В момента стоеше зад гърба му и държеше фенерче.
Грей вдигна ръка към първия лост.
Вече бяха открили противопожарните стълби в подземието. Сигурно водеха към голямата къща. Но за да излязат оттук и да стигнат до охранителния блок им трябваше нещо, което да отклони вниманието и да послужи като допълнителна гаранция за успех.
Бяха открили отговора преди малко. Грей се беше облегнал на една врата в коридора. Усети вибрацията и жуженето на генератора, осигуряващ енергия на подземния комплекс. Ако успееха да изпържат главното табло — да създадат допълнителен хаос, а с повечко късмет и да ослепят за кратко похитителите си, — шансовете им да се доберат до радиостанцията щяха да нараснат значително.
— Готова ли си? — попита Грей.
Марша включи фенерчето. Погледна го в очите, пое дълбоко дъх и кимна.
— Действай.
— Първо осветлението — каза Грей и дръпна първия лост.
А после следващия и следващия.
Лампите във вътрешния двор примигнаха и угаснаха.
О, Боже…
Фиона стоеше в центъра на двора до малък фонтан. Тръгнала беше да търси друг изход. Все трябваше да има някакъв изход, нали?
Замръзна.
За миг всичко потъна в тишина — животните се бяха стреснали от спирането на иначе постоянното жужене на генераторите. Или пък просто усещаха, че властта преминава в техни ръце.
Зад нея изскърца врата.
Фиона бавно се обърна.
Една от чудовищните хиени беше бутнала с нос вратата на клетката си и решетката от метал и стъкло зееше отворена наполовина. Спирането на тока беше размагнетизирало ключалките. Звярът бавно излезе от клетката. Кръв се стичаше по муцуната му. Беше хиената с бедрената кост. Ниско ръмжене се проточи от гърлото й.
Фиона чу и други звуци — минаха като вълна през менажерията. И други врати изскърцаха на железните си панти.
Остана като закована при фонтанчето. Помпата беше спряла, а с нея и водата, сякаш се боеше да не привлече вниманието към себе си.
Някъде навътре в един от страничните куполообразни параклиси се чу силен вик. Човешки. Сигурно беше нещастникът, който се грижеше за менажерията и когото Ишке беше наругала. Изглежда, поверениците му все пак щяха да получат кървавите си мръвки. Чу стъпки — някой тичаше към нея. А после чу нов писък, пълен с болка, и ръмжене и вой.
Запуши уши, за да не чуе финала — мляскането на хранещи се хищници.
Вниманието й беше насочено изцяло върху първия измъкнал се затворник.
Хиената с окървавената муцуна се приближи. Фиона я позна по едва забележимото петно на единия хълбок, по-тъмно бяло върху по-светло. Чудовището от джунглата.
Любимката на Ишке.
Скулд.
Веднъж вече я бяха лишили от обещаното лакомство.
Но не и сега.
— Помогнете ни… bitte! — Гюнтер влетя в колибата, последван от майор Брукс.
Лиза свали стетоскопа от гърдите на Пейнтър и се изправи. Следеше систоличния шум, който беше установила преди известно време. Само за половин ден шумът се беше променил и вече бе симптом за бързо прогресираща стеноза на аортната клапа. Леко изразената ангина пекторис се беше влошила до пристъпи на синкоп, които при по-голямо физическо усилие водеха до загуба на съзнание. Не беше виждала толкова бързо влошаване. Подозираше калцификация около сърдечната клапа. Такива странни минерализирани отлагания се бяха появили из цялото тяло на Пейнтър, дори в очните флуиди.
Легналият по гръб Пейнтър се надигна на лакти, примижа и попита:
— Какво има?
Вместо Гюнтер отговори майор Брукс:
— Сестра му, сър. Получи някакъв пристъп… гърч или нещо…
Лиза грабна лекарската си чанта. Пейнтър се опита да се изправи, но Лиза му викна:
— Стой тук!
— Ще се справя — отвърна раздразнено той.
Лиза нямаше време да спори. Той стана и се олюля. Тя се обърна към Гюнтер.
— Да вървим.
Брукс запристъпва от крак на крак, явно не можеше да реши дали да тръгне след тях, или да помогне на Пейнтър.
Пейнтър му махна да тръгва и закуцука след него.
Лиза изскочи навън и хукна към съседната колиба. Жегата я облъхна, все едно беше влязла в пещ. Въздухът висеше неподвижен, изгарящ, не ставаше за дишане. Слънцето заслепяваше. Но само след миг тя се озова в по-хладния сумрак на другата колиба.
Анна се бе сгърчила на рогозка от трева, вцепенена. Лиза коленичи до нея. Вече й беше сложила интравенозен катетър в ръката. На Пейнтър също. Така по-лесно се прилагаха медикаменти и течности за вливане.