Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Извади предварително напълнена с диазепам спринцовка и вкара цялата доза. Само след няколко секунди вдървените мускули на Анна се отпуснаха, очите й примигнаха и се отвориха. Бавно се връщаше в съзнание, замаяна, но с ума си.
Влезе и Пейнтър. Монк се появи по петите му.
— Как е? — попита Пейнтър.
— А ти как мислиш? — ядосано му се сопна Лиза.
Гюнтер помогна на сестра си да седне. Лицето й беше пепеляво и лъснало от студена пот. Същото чакаше и Пейнтър в рамките на следващия час. Макар да бяха получили еднакво облъчване, по-едрото тяло на Пейнтър, изглежда, се предаваше малко по-бавно пред болестта. Но и на двамата им оставаха броени часове.
Монк наруши тежкото мълчание:
— Говорих с Камиси. Докладва, че току-що всички лампи в имението угаснали. — На лицето му се беше изписала предпазлива усмивка, сякаш не беше сигурен как ще посрещнат новината. — Мисля, че е работа на Грей.
Пейнтър се намръщи. Това май беше единственото му изражение напоследък.
— Не можем да сме сигурни.
— Но може и да е. — Монк прокара длан по бръснатата си глава. — Сър, мисля, че трябва да изтеглим сроковете напред. Камиси каза…
— Камиси не ръководи тази операция — каза Пейнтър и се закашля.
Монк погледна Лиза. Бяха разговаряли насаме преди двайсетина минути. Това беше една от причините Монк да се обади на Камиси. Някои неща трябваше да се проверят. Монк й кимна.
Тя извади втора спринцовка, пристъпи към Пейнтър и каза:
— Дай да ти промия катетъра. Събрала се е кръв.
Пейнтър вдигна ръката си. Трепереше.
Лиза хвана китката му и инжектира дозата. Монк се приближи до Пейнтър и го улови, когато коленете му се подгънаха.
— Какво пра… — Главата на Пейнтър се люшна.
Монк преметна едната му ръка през раменете си.
— За ваше добро е, сър.
Пейнтър изгледа намръщено Лиза. Другата му ръка замахна към нея — дали да я удари, или за да изрази по друг начин смайването си от предателството, едва ли и сам знаеше, помисли си Лиза. Седативът го надви за секунди.
Майор Брукс ги гледаше зяпнал.
Монк се обърна към него и сви рамене.
— Ти не си ли виждал бунт бе?
— Мога само да кажа, сър… че беше крайно време, по дяволите!
Монк кимна.
— Камиси е на път с доставката. До три минути ще е на линия. Двамата с доктор Кейн ще поемат нещата тук.
Лиза се обърна към Гюнтер.
— Можеш ли да носиш сестра си?
Без да каже и дума, той се наведе, взе я на ръце и се изправи.
— Какво сте намислили? — отпаднало попита Анна.
— Вие двамата няма да изкарате до мръкване — каза Лиза. — Така че отиваме при Камбаната.
— Но как?!
— Не си блъскай хубавата главица — каза Монк и изкуцука навън, приведен под тежестта на Пейнтър. Майор Брукс го подпираше от другата страна. — Погрижили сме се за всичко.
Монк и Лиза се спогледаха отново. Тя разчете изражението му.
Може би бяха закъснели безвъзвратно.
Грей се качваше по стълбите пръв, с пистолет в ръка. Стъпваха възможно най-тихо. Марша беше закрила почти изцяло лъча на фенерчето, пропускаше светлина колкото да виждат къде стъпват. Асансьорите не работеха и Грей се боеше да не налетят на някой пазач.
Макар самият той да беше предрешен като пазач, който извежда лаборант от потъналото в мрак подземие, предпочиташе да си спести излишни срещи.
Подминаха шестото ниво, тъмно като това под него.
Грей продължи малко по-бързо, нещо като компромис между предпазливостта и опасенията, че резервните генератори ще се включат всеки момент. Тъкмо завиваха на следващата площадка, когато насреща им се появи светлинка.
Грей вдигна ръка и спря. Марша спря зад него.
Светлината не се движеше. Стоеше на едно място.
Не беше залутал се пазач. Сигурно беше някоя лампа на резервно захранване, за спешни случаи.
И въпреки това…
— Стой тук — прошепна той на Марша.
Тя кимна.
Грей продължи напред, пистолетът му бе готов за стрелба.
Тръгна по стълбите.
Слабата светлина идваше от една полуотворена врата на следващата площадка. Грей предпазливо се приближи и чу гласове. Стълбите към следващото ниво тънеха в мрак. Защо тук имаше светлина и следователно захранване? Явно това ниво беше на отделна верига.
Чу и гласове.
Познати гласове. На Исак и Болдрик.
Не се виждаха, явно бяха някъде навътре. Грей погледна надолу и видя лицето на Марша, очертано от светлината от стълбите. Махна й да се качи при него.
Исак и Болдрик не изглеждаха разтревожени заради спирането на тока. А може би дори не знаеха, че освен при тях никъде в къщата няма ток? Грей обузда любопитството си. Трябваше да предупреди Вашингтон.