Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Чия е къщата?
Млад агент погледна през прозореца.
— Не знам, госпожо.
Ето още нещо, което Джейн Кокс беше уредила, без да разбере никой. Лари Фостър и Чък Уотърс летяха със съпруга й. Беше изпратила там и агента ветеран Арън Бетак. Постигна го само с един красноречив поглед, след което агентът предпочете да се спаси в безопасния хеликоптер на президента. Същото се случи и с агент Уотърс. Охраната, която беше с нея, се състоеше от сравнително млади агенти. Двамата командоси бяха просто любители на оръжията и тя знаеше как да се справи с тях.
— Искам да вляза в онази къща.
— Госпожо!? — възкликна обърканият агент.
— Кажи на пилота да се спусне пред нея.
— Но… заповядано ми е да…
— Току-що преживях кошмарно премеждие. Можеха да ме убият. Не се чувствам добре и искам да сляза от хеликоптера, преди да повърна. Ясно ли се изразих? Защото, ако не си ме разбрал, ще поговоря с президента, когато се върна във Вашингтон, а той определено ще изясни нещата с началниците ти.
Двамата командоси се спогледаха, но не казаха нищо. Просто се скриха зад големите си карабини. Останалите агенти от охраната на първата дама бяха забили очи в пода и не смееха да я погледнат.
Агентът до Джейн извика:
— Уолт, свали ни пред онази къща.
След минута кацнаха, Джейн слезе от хеликоптера и се запъти към „Атли“.
Младият агент се спусна след нея.
— Госпожо, може ли да попитам къде отивате?
— Отивам в онази къща, за да поискам чаша вода и да си почина малко. Нещо против ли имате?
— Не, госпожо, разбира се, че не, но нека поне проверя мястото, преди да влезете.
Тя го погледна презрително.
— Мислиш ли, че в тази стара къща има престъпници или терористи?
— Госпожо, трябва да спазваме инструкциите. Нека огледам мястото предварително.
Джейн просто мина покрай него, а агентите и двамата командоси се видяха принудени да се спуснат напред и да направят защитен кръг около нея.
Вратата се отвори и на прага се появи Рут Ан, препасана с кухненска престилка. Когато видя кой бе натиснал звънеца, тя зяпна от изненада.
— Мога ли да ви помоля за чаша вода и място, където да полегна малко, госпожо…
Когато Рут Ан се съвзе от изненадата, каза:
— Аз съм Рут Ан. Влезте, госпожо. Влезте. Ще отида да донеса вода.
След като донесе чаша вода, Рут Ан понечи да си тръгне, но Джейн й кимна да остане в малката стая отпред.
Рут Ан седна срещу нея. Беше толкова притеснена, че се страхуваше да не припадне.
Джейн се обърна към агента от охраната.
— Може ли да почакаш вън? Струва ми се, че нашата приятелка се смущава от присъствието ти.
— Госпожо…
— Благодаря ти — каза тя и му обърна гръб.
— Сама ли живееш тук? — попита Джейн, след като агентът излезе.
— Не, госпожо. Живея със сина си. И мистър Сам. Къщата е негова.
— Сам?
— Сам Куори.
— Чувала съм това име. Има дъщеря, нали? Типи?
— Да, госпожо. Тя сега не е тук. Не знам къде може да е.
Рут Ан имаше вид на човек, който иска да побегне от стаята, но въпреки всичко продължи да стои и да мачка престилката си със закоравели от работа пръсти.
— Идвал ли е напоследък някой външен човек?
Рут Ан погледна надолу.
— Аз… ммм…
Джейн протегна ръка и стисна успокоително кокалестото й рамо.
— Не дойдох случайно, Рут Ан. Знам някои неща. Знам за Сам. Дойдох, за да опитам да му помогна. И на теб. И на сина ти. Той тук ли е?
Рут Ан поклати глава.
— Тръгна с онези хора…
— Хора? Какви хора?
— Мъж и жена.
— Познаваш ли ги?
— Не. Дойдоха рано тази сутрин.
— И ти пусна детето си да тръгне с непознати хора? Наистина ли?
— Аз… той искаше да отиде. Те са от правителството. Полицаи. И Гейбриъл каза, че иска да помогне на мистър Сам. А мистър Сам, ако е направил нещо лошо, аз не знам нищо. И Гейбриъл не знае.
Една сълза капна върху изпоцапаната престилка.
— Добре, Рут Ан, сигурна съм, че е така. Значи тези хора дойдоха тук. Казаха ли ти имената си?
— Мъжът каза, че името му е… Кинг. Да, Кинг.
— Висок, симпатичен? Жената също е висока, брюнетка?