Първото семейство

След малко, когато Даръл зареждаше пушката, Мишел се надигна и изпрати куршум в гърдите му.

— По дяволите! — изруга тя, защото той само се олюля и направи крачка назад, тъй като бронежилетката му пое по-голямата част от удара. — Кога ли ще се науча да се целя в главата?

Шон също започна да стреля. Искаше да накара Даръл да се скрие. Младежът обаче, изглежда, не се боеше от смъртта. Зареди пушката и продължи да сипе олово, изстрел след изстрел, като едновременно се смееше и ругаеше. В един момент изкрещя:

— Това ли трябваше да направим, а, тате? Момчето ти е тук, до теб!

Мишел си даде сметка, че няма да се справят със стрелбата, и извика:

— Гейбриъл! Уила! Бягайте! — Тя посочи назад. — Насам!

Гейбриъл сграбчи ръката на Уила.

— Хайде! Идвай!

Хукнаха.

След миг Шон простена от болка.

Мишел вдигна очи от оръжието си, което презареждаше, и го видя да стиска ръката си — беше я разкъсало парче скала.

— Забравих да клекна — намръщи се той.

Не го виждаха в тъмното, но сега Даръл държеше нещо много по-страшно от автомат. Държеше малка кутия с прекъсвач.

— Хей, ченгета! — извика. — Хайде да вървим при Исус!

— Спри! — Куори връхлетя върху сина си точно когато той щракна прекъсвача. Даръл залитна и се строполи на земята, а Куори, носен от инерцията, прелетя над него и се претърколи над купчина камъни.

Последва кратка тишина и после се възпламени първият заряд. Ударната вълна на недалечната експлозия изтрещя в тесния проход като влак в тунел и понесе пред себе си задушаващ дим и камъни.

Даръл се надигна точно навреме, за да поеме цялата сила на удара. Голям камък буквално му откъсна главата. Куори се оказа защитен от купчината камъни, зад която беше паднал. След миг се изправи със залитане и се закашля от прахоляка.

Едва погледна какво е останало от сина му и забърза по прохода. Откри Шон и Мишел, където ги беше съборила експлозията, и им помогна да станат.

— Бързо! — извика им. — Следващият взрив е на пет метра оттук!

Хукнаха колкото ги държат краката. Когато следващият взрив избухна, таванът се срути на метри зад тях. Взривната вълна пак ги събори, Мишел се опита да се надигне, но изпищя от болка и се улови за глезена. Куори се наведе, вдигна високата жена и я метна на рамо с едно движение. В следващия миг голям камък се срути точно на мястото, където тя бе паднала.

— Хайде, бягай! — извика Куори на Шон, който беше пред него и стискаше ранената си ръка. — Всеки момент ще гръмне следващият!

Докато тримата преминаваха през купчина отломки в дима и хаоса, не забелязаха Гейбриъл и Уила, свити в една странична галерия. Бяха се скрили там, след като таванът едва не бе паднала върху тях.

След миг се взриви още един заряд и планината се разтресе пак. От тавана се посипаха нови парчета.

Най-накрая тримата стигнаха до изхода и изскочиха навън. Куори пусна Мишел на земята и остана на четири крака, задъхан като маратонец.