Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Мишел държеше глезена си и гледаше Куори. Беше покрит с прахоляк и с бялата коса и загорялото от слънцето лице приличаше на оцелял след някакъв апокалипсис. И донякъде беше така. За всички тях.
— Ти спаси живота ми — успя да изпъшка Мишел.
Куори огледа Шон и видя окървавената му ръка. Откъсна ръкава на ризата му и я стегна с него над раната, за да спре кървенето. Когато се отдръпна, Шон видя белезите от нажеженото желязо върху ръката на Куори. Погледна въпросително Мишел. И тя ги беше видяла.
Изведнъж Шон изтръпна.
— Къде са децата?
Куори и Мишел започнаха да се озъртат.
— Уила? Гейбриъл! — извика тя.
Куори вече се бе втренчил във входа на рудника.
— Още са вътре — каза той.
Обърна се и се спусна натам точно когато поредната експлозия разтърси земята.
Шон скочи на крака, за да отиде с него.
— Шон! Недей! — извика Мишел и стисна ръката му. — Не влизай там повече! Цялата планина ще се срути всеки момент!
Той се освободи от хватката й.
— Аз накарах Гейбриъл да влезе там. Аз обещах на майка му да го върна жив и здрав.
Сълзите се стичаха по изпоцапаното лице на Мишел. Искаше да каже нещо, но не се получи. Шон се обърна и хукна към рудника.
Мишел се изправи, опита да тръгне след него, но се свлече на земята и стисна счупения си глезен.
Куори беше по-напред от Шон и тичаше, гонен от страха. Шон обаче скоро го настигна.
— Гейбриъл! Уила! — изкрещяха двамата едновременно.
Чуха нещо вляво от себе си. Видяха разклонението в галерията точно когато поредният взрив срути друга част от мината. Всичко наоколо стенеше и пъшкаше, падаха цели скали. Съвсем скоро, дори и да нямаше нови експлозии, рудникът щеше да се срути.
Намериха децата сгушени един до друг до купчина камъни. Грабнаха ги и хукнаха към изхода.
Още един заряд се взриви на около двайсет метра и ги събори на пода. Надигнаха се и започнаха да кашлят и да плюят прахоляк. Ушите им пищяха, телата им бяха на границата на физическата издръжливост. Станаха и успяха някак да продължат напред. Скоро се появи изходът. Видяха светлината. Шон притисна Уила към гърдите си и хукна с всички сили. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от усилието.
Най-накрая излязоха и Шон спусна момичето на земята.
— Бягай, бягай при Мишел! — извика й той.
Уила хукна към Мишел, която беше успяла някак да се изправи, като се подпираше на една скала.
Куори, все още в рудника, беше уморен до припадък и беше загубил сигурната си походка. Спъна се в един камък и падна. Гейбриъл спря и се обърна назад.
— Върви, Гейбриъл! Върви!
Гейбриъл не продължи. Върна се и помогна на Куори да стане.
После двамата се спуснаха към вратата. Към дневната светлина. Небето на Алабама беше красиво. Слънцето се беше издигнало високо.
Шон отново влезе вътре.
— Хайде! — извика им. — Бързо!
Грабна Гейбриъл за ръка и го задърпа към изхода.
Мишел и Уила наблюдаваха от разстояние. Виждаха силуетите на тримата в тъмнината на рудника. Тичаха със сетни сили.
— Хайде! — пищеше Уила.
— Шон! Бягай! — изкрещя Мишел.
Метър. Половин.
Най-накрая Шон изскочи навън.
Последният заряд избухна.
Минната галерия се срути изцяло и навън се понесе облак прах и дим.
Няколко минути по-късно видяха Шон Кинг, легнал по гръб, покрит с прахоляк.
Върху него беше Гейбриъл — все още дишаше.
Нямаше обаче и следа от Сам Куори. Беше останал в рудника, затрупан под тонове скали.
84
Дан Кокс беше получил образованието си в най-престижните учебни заведения на страната. Беше успял почти във всички свои начинания. Като президент се справяше отлично както с външнополитическите, така и с вътрешните проблеми. В интелектуалната му броня нямаше много пробойни. И въпреки това хората, които познаваха първото семейство, биха се съгласили, поне на четири очи, че Джейн Кокс е по-умна от съпруга си. Или най-малкото — по-хитра.
Докато летеше с хеликоптера над селскостопанските райони на Алабама, тя потвърди това мнение. Реши, че планът на Дан Кокс няма да свърши работа. Тази каша не можеше да се оправи с пиар акция или като се припише на терористи. Имаше неща, които не знаеха, а трябваше да научат, за да вземат правилното решение.
Докато гледаше през прозореца, тя видя голямата къща долу. Всъщност гледаше през прозореца през цялото време. Беше първата къща, над която, прелитаха. Смяташе, че е много вероятно собственикът й да е и собственик на постройката, в която едва не умряха.