Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Не, моля те! Недей! Не! — разпищя се тя.
Уила изглеждаше объркана.
— Какво става? — попита тя.
— Не ни убивай! — запищя Даян.
Уила скочи и започна да отстъпва.
Куори и Даръл запристъпваха напред.
Куори дишаше учестено.
— Живи са! Живи са, по дяволите!
— Кой е жив? — извика Уила.
Куори бутна масата настрани и срита столовете, така че се разхвърчаха из стаята. Уила изтича при Даян, която се свиваше в ъгъла, макар и вече да нямаше накъде да отстъпва.
И двете се разпищяха, когато Куори ги сграбчи и започна да ги тегли към вратата.
— Хайде! — крещеше той. — Даръл!
Даръл грабна Уила и я вдигна от пода.
— Моля те, мистър Сам! Моля те! — Уила плачеше толкова силно, че почти не можеше да говори.
Даян се отпусна на пода и се наложи Куори да я влачи.
Когато излязоха пред вратата, Куори спря и се ослуша.
Даян все още пищеше и той я скастри:
— Млъквай, жено! Веднага!
Тя не млъкна.
Той извади пистолет от колана си и го опря в слепоочието й.
— Млъквай! — просъска той отново.
Този път Даян застана на колене и млъкна.
Уила беше в ръцете на Даръл. Куори вдигна очи и видя, че момичето го гледа. И пистолета му.
— Чу ли, Даръл? — попита Куори.
— Какво да чуя?
— Това.
В стените на галерията отекваше тропот от човешки стъпки.
— Полицията е — каза Куори. — Тук са. Сигурно са цяла армия!
Даръл погледна баща си безизразно.
— Какво искаш да направя сега?
— Искам да се бием. Да очистим колкото се може повече от тях.
— Тогава ще ида да взема нещо, с което да се бием.
Даръл подаде Уила на Куори. Преди синът му да се отдалечи в тъмната галерия, Куори подвикна:
— Донеси ми кутията.
Даръл се усмихна зловещо.
— Ще им видим сметката, татко!
— Донеси я. Ама я дай на мен.
— Още нареждаш, а? Няма да се измъкнем живи оттук. Като стария Кърт. Само кости ще останат от нас.
— Какво говори той? — извика Уила.
— Върви — тросна се Куори.
— Ще вървя и още как. И ще се върна. Ама както аз си знам, старче. Само този път. Този последен път! Както аз си знам!
— Даръл!
Но синът му вече беше изчезнал в тъмнината.
Стъпките продължаваха да се чуват.
— Кой е там? — извика Куори. — Имам заложници!
— Мистър Сам! — извика глас.
— Гейбриъл! — Куори истински се изненада.
Мишел не беше достатъчно бърза, за да попречи на Гейбриъл да извика. Сега сложи длан на устата му и поклати глава.
— Гейбриъл! — извика Куори. — Какво правиш тук!?
Тишина.
— С кого си?
Куори беше наясно, че момчето не можеше да дойде само до рудника. Бяха го хванали. Бяха се измъкнали от малката къща. Типи беше мъртва. И държаха Гейбриъл. Сега си мислеха, че са хванали и Сам Куори. Но грешаха. Гневът му растеше. Всичките тези години! Цялата тази работа! За нищо.
— Кой е там? — попита Уила с разтреперан глас, стиснала дебелия врат на Куори с двете си ръце.
— Мълчи — скара й се той.
— Това е момчето, за което ми разказа. Гейбриъл.
— Да, то е. Само че с него има някой.
Куори побутна Даян с върха на обувката си.
— Ставай, веднага!
Даян се изправи, Куори я хвана за лакътя и тримата бързо свиха зад един ъгъл.
— Моля те, пусни ни! — примоли се Даян. — Моля те.
— Млъквай, жено, кълна се, че…
— Не я наранявай! — обади се Уила. — Изплашена е.
— Всички сме изплашени! Не трябваше да водят Гейбриъл тук!
— Мистър Куори!
Всички се сепнаха, защото гласът беше непознат.
— Мистър Куори, аз съм Шон Кинг. Тук съм с партньорката ми Мишел Максуел. Чувате ли ме?
Куори не отговори и мушна Даян с цевта на пистолета, за да мълчи.
— Чувате ли ме? Наеха ни да открием Уила Дътън. Нищо повече. Не сме полицаи, а частни детективи. Ако Уила е при вас, пуснете я и ще си отидем.
Куори продължаваше да мълчи.
— Мистър Куори?
— Чувам ви — извика той. — Ще си отидете ли, ако ви я дам? Защо си мисля, че вън чака армия полицаи?
— Вън няма никой.
— Аха. И нямате причина да ме лъжете, нали?
Куори дръпна Даян по-навътре в галерията.
— Искаме Уила. Това е всичко.