Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Прибрах я обратно в инвентара си и погледнах нагоре към кристалната порта, рееща се на двайсет метра над мен. Още си стоеше там, широко отворена. Но нямах никаква представа как щях да се изкача, за да вляза през нея. Нямах реактивни ботуши, нито кораб, нито магически предмети. Нямах нищо, с което да полетя или да се издигна. А наоколо не се виждаха никакви стълби.
Стоях на един хвърлей от Третата порта, но не можех да стигна до нея.
— Хей, Зи? — обади се внезапно един глас. — Чуваш ли ме?
Беше Аех, но гласът ѝ вече не минаваше през филтър, за да звучи като мъжки. Чувах я прекрасно, сякаш говореше в слушалка на ухото ми. Но не разбирах как беше възможно това, защото аватарът ми вече нямаше радиостанция. А този на Аех беше мъртъв.
— Къде си? — попитах въздуха пред себе си.
— Мъртва съм като всички останали. Освен теб.
— Тогава защо те чувам?
— Ог успя да ни осигури достъп до аудио и видеовръзката ти. Виждаме и чуваме всичко, което ти виждаш и чуваш.
— Аха — отвърнах аз.
— Съгласен ли си, Парзивал? — попита Ог. — Ако не си, кажи.
Замислих се за миг.
— Съгласен съм. Шото и АртЗмида чуват ли ме?
— Да, тук съм — каза Шото.
— Добре де, всички сме тук — обади се АртЗмида и долових по гласа ѝ, че едва сдържеше гнева си. — Всички сме мъртви. Въпросът е, защо ти си жив, Парзивал?
— Да, много сме любопитни. Какво се случи? — попита Аех.
Извадих монетата и я вдигнах пред очите си.
— Преди няколко месеца спечелих тази монета наАркайда, след като преминах без грешка всички нива наРас-Мап.Оказа се, че е артефакт, но не знаех за какво служи. Сега обаче знам. Тя ми даде допълнителен живот.
За миг те замлъкнаха, а после Аех се разсмя.
— Какъв късметлия си, кучи сине! По новините съобщават, че всички аватари в Зона 10 са загинали. Това е повече от половината население на ОАЗИС.
— Катаклизмътли избухна? — попитах аз.
— Най-вероятно — отвърна Арт3мида. — Шестиците явно са го купили от онзи търг преди няколко години. И през цялото време са чакали най-подходящия момент да го използват.
— Но така са избили и цялата си войска — каза Шото. — Защо им е било да го правят?
— Мисля, че по-голямата част от тях и без това вече бяха мъртви — отвърна АртЗмида.
— Не са имали друг избор — поясних аз. — Само така можеха да ни спрат. Вече бяхме отворили Третата порта и тъкмо щяхме да влезем, когато детонираха артефакта… — замълчах за малко, защото се сетих нещо. — Но как са разбрали, че сме я отворили? Освен ако…
— Наблюдавали са ни — каза Аех. — Шестиците сигурно са имали камери, скрити около портата.
— Значи са ни видели как я отваряме — каза АртЗмида. — И сега знаят как и те да я отворят.
— И какво от това? — намеси се Шото. — Аватарът на Соренто и всички останали Шестици са мъртви.
— Грешиш — възрази АртЗмида. — Провери Класацията. В нея, след Парзивал, все още има двайсет аватара на Шестици. А резултатите им показват, че всички до един имат Кристален ключ.
— Мамка му! — възкликнаха в един глас Аех и Шото.
— Шестиците са били наясно, че е можело да се наложи да използватКатаклизма —обясних аз. — И са взели мерки да изтеглят част от аватарите си извън зоната. Сигурно чакат в кораб отвъд границата, където ще си в безопасност.
— Прав си — каза Аех. — Това означава, че още поне двайсет Шестици пътуват към теб, Зи. Размърдай си задника и влизай през портата. Това е единственият ти шанс. — Тя въздъхна сломено. — За нас всичко приключи и сега викаме за теб, амиго. Късмет.
— Благодаря, Аех.
— Gokouun о inorimasu —рече Шото. — Дай всичко от себе.
— Ще се постарая — отвърнах аз и изчаках и Арт3мида да ми даде благословията си.
— Успех, Парзивал — каза тя след дълго мълчание. Аех е прав. Няма да имаш втора възможност да спечелиш. Нито който и да било друг ловец — каза тя задавено, сякаш едва сдържаше сълзите си. После си пое дълбоко въздух и продължи: — Не прецаквай шанса си.
— Няма. Без напрежение, а?
Погледнах нагоре към отворената порта, която бе така недостижима. После сведох поглед и започнах да се оглеждам наоколо, като отчаяно се опитвах да измисля как да се кача до горе. И тогава нещо привлече погледа ми — просто няколко примигващи пиксела в далечината в другия край на кратера. Затичах натам.
— Не че искам да ти давам акъл — обади се Аех, — но накъде хукна?
— Всички предмети на аватара ми бяха унищожени от Катаклизма и сега няма как да полетя до портата.
— Шегуваш се! — въздъхна Аех. — Лошите новини не секват!
С приближаването си към предмета започнах да го виждам по-ясно. Беше Бета капсулата, която се рееше на няколко сантиметра над земята и се въртеше по посока на часовниковата стрелка.Катаклизмътбеше унищожил всичко в района, което можеше да бъде унищожено. Аватари, постройки, кораби, предмети. Но не бе унищожил артефактите, които аватарите носеха, защото те не можеха да бъдат унищожени. Точно като портата.