Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Играч първи, приготви се
Играч първи, приготви се - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Играч първи, приготви се

Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:

Изумително оригинална и неустоимо носталгична, тази книга преодолява традиционните жанрове. Амбициозен и очарователен дебют — отчасти приключенска, отчасти любовна и отчасти виртуозна интерпретация на виртуалното пространство.Годината е 2044, а реалният свят е неприветливо място. Подобно на повечето представители на човечеството, Уейд Уотс търси бягство от тягостното ежедневие, като прекарва времето си в ОАЗИС — вездесъща виртуална утопия, където можеш да си всичко и всеки, място, в което да живееш, да играеш, да се влюбваш — и това на всяка една от десет хиляди планети.И както повечето представители на човечеството, Уейд мечтае да е онзи, който ще открие най-големия лотариен билет, скрит във виртуалния свят. Защото някъде в това гигантско виртуално игрище създателят на ОАЗИС Джеймс Холидей е заложил няколко маниакално замислени пъзела, чието разгадаване осигурява гигантско богатство и невъобразима мощ на онзи, който ги разгадае.Вече години наред милиони хора се борят безрезултатно да се сдобият с наградата. И вече години наред за милиони жители това търсене е средство да избягат от действителността, потапяйки се в щастливо и завладяващо изучаване на страстта на Холидей.Настъпва моментът, когато Уейд се натъква на първата загадка…И изведнъж целият свят се мобилизира и хиляди конкуренти се включват в Лова. Единственият начин Уейд да оцелее, е да спечели. За тази цел той трябва да напусне безметежното си виртуално съществуване и да се впусне в реалния живот — и любов, които винаги са го ужасявали.
1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 163
Перейти на страницу:

Всички млъкнаха, докато не приключих с ритуала си. След като се почувствах достатъчно готов, казах:

— Нямам вече какво да губя — и натиснах бутонаИграч 1.

ИгратаTempestимаше стари векторни графики — сияещи неонови линии върху катраненочерен екран. Играчът гледа отгоре триизмерен тунел, а „стрелецът“, който върви по ръба на тунела, се управлява с въртяща се шайба. Целта е да стреляш по враговете, които изпълзяват от тунела към теб, като в същото време се пазиш от обстрела им и преодоляваш други препятствия. С всяко следващо ниво тунелите придобиват все по-сложни геометрични форми, а броят на враговете и на другите препятствия, които пълзят към теб, се увеличава драстично.

Холидей бе настроил машината в режимТурнир,затова не можех да започна играта на по-високо от 9-то ниво. Отне ми около петнайсет минути да достигна 180 000 точки, а през това време изгубих два живота. Бях още по-зле, отколкото си мислех. Когато натрупах 189 412 точки, умишлено надянах стрелеца си на едно острие и изразходих последния си живот. Играта ме подкани да въведа инициалите си и аз нервно ги написах: У-О-У. След това броячът за жетони изведнъж скочи от 0 на 40.

Радостните възгласи на приятелите ми едва не ми докараха инфаркт.

— АртЗмида, ти си гениална — казах, щом шумът утихна.

— Знам.

Отново натиснах бутонаИграч 1и започнах втората игра, вече съсредоточен да надмина резултата на Холидей. Още бях нервен, но в значително по-малка степен. Ако не успеех сега, имах още 39 възможности да бия резултата му.

По време на почивката, между две вълни от нашественици, АртЗмида се обади:

— Значи инициалите ти са У-О-У? „0“ от какво е съкратено?

— От „олигофрен“.

Тя се разсмя.

— Сериозно те питам.

— От Оуен.

— Оуен — повтори тя. — Уейд Оуен Уотс. Хубаво име. — Когато следващата вълна от врагове се появи, тя замълча. Завърших втората игра след няколко минути с резултат 219 584 точки. Резултатът не беше плачевен, но беше далеч от целта ми.

— Не е зле — каза Аех.

— Да, но не е и много добър — каза трезво Шото. В този момент той се усети, че го чувах, и каза: — Имам предвид, че е много по-добре, Парзивал. Чудесно се справяш.

— Благодаря за доверието, Шото.

— Хей, чуйте това — каза АртЗмида и започна да чете от дневника си. — Идеята за играта хрумнала на създателя ѝ Дейв Търнър, след като сънувал кошмар, в който чудовища излизали от дупка в земята и го гонели. — Тя се разсмя звънко — смях, който не бях чувал отдавна. — Не е ли яко, Зи?

— Наистина е яко — отвърнах аз. Дори само като чувах гласа ѝ, се успокоявах. Струва ми се, че тя долови това — и продължи да ми говори. Изведнъж се почувствах ободрен. Натиснах бутонаИграч 1и започнах третата игра.

Останалите ме наблюдаваха в пълно мълчание. Близо час по-късно изгубих и последния си живот. Резултатът ми беше 437 977 точки.

Щом играта свърши, чух гласа на Аех.

— Беше прав, амиго.

— За какво?

— КогатоКатаклизмътизбухна, Шестиците са имали резервна група аватари на позиция отвъд границата на сектора. Веднага след експлозията са влезли в сектора и са се насочили към Хтония. Те… — гласът ѝ замря.

— Какво?

— Влязоха през портата преди пет минути — отговори ми АртЗмида. — Портата се затвори, след като ти влезе, но когато Шестиците пристигнаха, използваха три от ключовете си и я отвориха.

— Искаш да кажеш, че вече са там?

— Осемнайсет бройки — отвърна Аех. — Когато минаха, всеки влезе в отделна симулация. В момента всичките осемнайсет аватара играят наБурякато теб. Опитват се да бият резултата на Холидей. И всички до един използваха номера с 40-те жетона. Повечето от тях не са особено добри, но един има сериозни умения. Смятаме, че го управлява Соренто. Тъкмо започна втората си игра…

— Чакайте малко! — прекъснах ги аз. Откъде знаете всичко това?

— Виждаме ги — отвърна Шото. — Всички, които в момента са в ОАЗИС, ги виждат. Виждат и теб.

— Какво, по дяволите, имаш предвид?

— В мига, в който някой влезе през Третата порта, над Класацията се появява прозорец, в който на живо се излъчва играта му — обясни АргЗмида. — Очевидно Холидей е искал преминаването през последната порта да е зрелищно спортно състезание.

— Чакайте, да не искате да кажете, че целият свят ме е гледал как играя наTеmpestпрез последния един час?

— Точно так — отвърна Арт3мида. — Освен това те чуват какви глупости ни говориш, така че внимавай какво дрънкаш.

— Защо не ми казахте по-рано?

— Не искахме да те притесняваме и да разсейваме — каза Аех.

— Чудесно! Mного благодаря! — изкрещях истерично.

1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)