Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
— Шото! Какво чакаш? Да вървим!
— Вървете без мен. Трябва да се разплатя с този кучи син.
Преди да успея да отговоря, той се спусна към Соренто, размахал по един гигантски меч във всяка ръка на робота. Остриетата се врязаха в дясната страна на Соренто и пръснаха водопад от искри, но за моя изненада му нанесоха и поражения. Когато димът се разсея, видях, че дясната ръка на Мекагодзила виси неподвижно. Беше прерязана над лакътя.
— Вече ще си бършеш задника с лявата ръка, Соренто! — извика тържествуващо Шото. След това той запали ракетите на Рейдийн и се насочи в моята посока към замъка. Но Соренто вече бе успял да извърне главата на робота си и се целеше в Шото със светещите си сини очи.
— Шото! Пази се! — извиках аз, но гласът ми бе заглушен от светкавицата, която изригна от устата на металния дракон. Лъчът уцели робота му в гърба и той внезапно избухна в оранжева огнена топка.
Радиовръзката помежду ни изпука от статичен шум. Извиках го отново, но той не отговори. Тогава на дисплея ми се появи съобщение, че името на Шото е изчезнало от Класацията.
Той беше мъртъв.
Тази мисъл ме вцепени, което беше голям проблем, защото Соренто още стреляше със светкавицата. Лъчът бързо описа мощна дъга, която проряза земята, пропълзя диагонално по стената на замъка и се насочи към мен. Накрая реагирах — твърде късно — и Соренто уцели торса на Леопардон, секунда преди лъчът да угасне.
Погледнах надолу и видях, че долната му половина беше взривена. Всички индикатори в кабината започнаха да примигват, а роботът ми тръгна да пада на две димящи половини.
Някак си успях да запазя присъствие на духа, за да се протегна и да дръпна лоста за катапултиране над седалката. Покривът на кабината се отвори и аз изскочих от падащия гигант секунда преди той да се сгромоляса на стълбите на замъка и да убие няколко десетки аватара, струпали се там.
Активирах реактивните си ботуши точно преди да падна на земята и бързо смених настройките на конзолата, защото вече управлявах аватара си, а не гигантския робот. Успях да се приземя на няколко метра от входа на замъка и да избегна на косъм пламтящите останки на Леопардон. Миг след като се приземих, над мен се извиси сянка. Обърнах се и видях робота на Соренто да се спуска от небето. Той вдигна огромния си ляв крак и се приготви да ме смаже.
Направих три крачки тичешком, скочих и активирах реактивните ботуши. Ударната вълна ме изтласка тъкмо навреме, защото в следващия миг огромното ходило с нокти на Мекагодзила направи кратер на мястото, на което стоях само преди секунда. Металният звяр нададе пронизителен писък, последван от кухия, гръмък смях на Соренто.
Спрях реактивните ботуши и се свих на топка. Ударих земята, претърколих се напред и се изправих на крака. Вдигнах поглед към металната глава на влечугото и примижах. Очите му още не светеха. Сега можех да запаля реактивните ботуши и да вляза в замъка, преди оръжието на Соренто да се зареди. Той нямаше да може да ме последва вътре, без да излезе от огромния си робот.
Чувах как АртЗмида и Аех ме викаха по радиостанцията. Те вече ме чакаха пред портата.
Трябваше само да прелетя до замъка. Тримата можехме да отворим портата и да влезем, преди Соренто да ни догонеше. Бях сигурен в това.
Но не помръднах. Вместо това извадих Бета капсулата и вдигнах малкия метален цилиндър в дланта на аватара си.
Соренто се бе опитал да ме убие, а с бомбата, която беше заложил, уби леля ми, много от съседите ми, включително милата старица госпожа Гилмор, която не бе сторила зло никому. Той уби и Дайто и макар никога да не го бях срещал в истинския свят, Дайто ми беше приятел.
Преди малко уби и аватара на Шото и му отне всички шансове да влезе в Третата порта. Соренто не заслужаваше нито силата си, нито длъжността си. Заслужаваше да бъде унизен публично и победен. Заслужаваше някой да му срита задника пред очите на целия свят.
Вдигнах Бета капсулата високо и натиснах бутона за активиране.
Последва ослепителен проблясък и небето стана алено, а аватарът ми изведнъж се промени, порасна и се превърна в гигантско хуманоидно извънземно с кожа в червено и сребристо и светещи елипсовидни очи, чудата глава с перки и сияеща светлина в центъра на гръдния кош. През следващите три минути щях да съм Ултрамен.
Мекагодзила внезапно спря да пищи и да се мята. Погледът ѝ бе насочен към земята, където само миг преди това стоеше аватарът ми. Сега Соренто бавно вдигна глава, премери с поглед новия си опонент и очите ни най-накрая се срещнаха. Стоях лице в лице с робота му и бях почти с неговия ръст и размери.