Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
С АртЗмида, Аех и Шото стояхме в самия център на битката. Първоначално дори не помръднах от страх да не премажа вълните от ловци, които се тълпяха около краката на робота ми. Соренто обаче не изчака никого да се отдръпне от пътя му. Той смаза десетки аватари, включително част от собствените си войници, с исполинските си механични крака, докато вървеше тежко към нас, а всяка от стъпките му оставяше след себе си малък кратер в каменистата повърхност на планетата.
— Опаа — чух да промърморва Шото, докато роботът му заемаше отбранителна позиция. — Ето го, идва.
Роботите на Шестиците вече бяха изложени на канонада от изстрели от всички посоки. Най-много обстрелваха Соренто, защото неговият робот беше най-голямата мишена на бойното поле и всеки ловец, който бе достатъчно наблизо, не можеше да устои на изкушението да стреля по него. Непрестанната канонада от снаряди, огнени топки, магически ракети и лазерни лъчи бързо унищожи и обезвреди останалите роботи на Шестиците (които така и не успяха да се съберат във Волтрон). Но роботът на Соренто не бе пострадал изобщо. Всеки снаряд, който го удареше, отскачаше от бронираното тяло, без да го засегне. Около него кръжаха десетки кораби и совалки, които го обстрелваха, но без полза.
— Каква битка само, като вЧервена зора! — изкрещя Аех по радиостанцията. И при тези думи той насочи цялата огнена сила на Гъндам към Соренто. В този миг Шото започна да стреля с лъка на Рейдийн, а АртЗмида пусна червения лазерен лъч, който излизаше от гигантските метални гърди на Минерва X. Да не остана по-назад, аз пуснах дъговото оръжие на Леопардон — златен бумеранг, който се изстреля от челото на Робота.
Всичките ни изстрели попадаха точно в целта, но само лъчът на АртЗмида нанесе щети по робота на Соренто, като отчупи парче метал от дясната лопатка на гърба на металното влечуго и обезвреди оръдието, монтирано там. Това обаче не го забави особено. Той продължаваше да се приближава към нас, а очите на Мекагодзила засияха в яркосиньо. Соренто отвори устата на робота и от пастта му изригна синя светкавица. Лъчът удари земята пред краката ни и отвори дълбока димна пропаст, а Мекагодзила продължи напред и изпепели всички аватари по пътя си. Едва избягах от удара. Но и четиримата се спасихме, като изстреляхме роботите си във въздуха. Лъчът спря миг по-късно, но Соренто продължи да се движи тежко напред. Забелязах, че очите на робота му вече не светеха в синьо. Явно светкавицата трябваше да се презареди.
— Май стигнахме до последното чудовище — пошегува се Аех по радиостанцията. Четиримата се разпръснахме и започнахме да кръжим над Соренто като подвижни мишени.
— По дяволите, май не можем да го унищожим — казах аз.
— Много си наблюдателен, Зи. Да ти хрумва някоя невероятна идея? — попита АртЗмида.
Замислих се за миг.
— Какво ще кажете аз да му отвлека вниманието, а вие тримата да се промъкнете към замъка?
— Чудесен план — отвърна Шото. Но вместо да тръгне натам, той полетя право към Соренто и измина разстоянието между тях само за няколко секунди.
— Вървете! — извика той. — Този кретен е мой!
Аех го заобиколи отдясно, АртЗмида мина отляво, а аз се изстрелях в небето и го прескочих. Долу Шото се изправи срещу Соренто и разликата в размерите на роботите им ме притесни. Роботът на Шото изглеждаше като играчка в сравнение с огромния дракон на Соренто. Въпреки това, Шото изключи реактивните си двигатели и се спусна на земята срещу Мекагодзила.
— Побързайте! — извика Аех. — Входът на замъка е отворен!
От въздуха видях, че вълна след вълна от аватари нападаха Шестиците, обградили входа. Редовете им се разкъсаха и стотици аватари вече минаваха покрай тях към отворения замък само за да установят, че не могат да прекрачат прага, защото нямаха Кристален ключ.
Аех направи вираж точно пред мен, отвори кабината на Гъндам, скочи навън и в същия миг прошепна командата. Роботът мигновено се смали, той го хвана във въздуха и го прибра в инвентара си. Аватарът на Аех полетя по неведоми пътища във въздуха, тръгна да се спуска, като мина над блъсканицата от ловци на входа на замъка и влетя вътре през отворените врати. Миг по-късно АртЗмида направи подобна маневра, прибра робота си във въздуха и влетя в замъка след Аех.
Обърнах Леопардон рязко надолу и се приготвих да ги последвам.
— Шото! — изкрещях по радиостанцията. — Влизаме! Идвай!
— Ти върви, аз идвам ей сега — отвърна той. Но нещо в тона му ме разтревожи и отново издигнах робота си. Кръжеше над Соренто близо до дясното му рамо. Соренто бавно завъртя робота си и тръгна обратно към замъка. Сега разбрах, че недостатъкът на робота му бе бавното придвижване. Бавното движение на Мекагодзила и атаките от всички страни компенсираха привидната му неуязвимост.