Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
- Успокой се, Парзивал — рече Арт3мида. — Съсредоточи се върху играта. Тя вече се превърна в надпревара. Осемнайсет шестици ти дишат във врата. Следващата ти игра трябва да е перфектна, разбираш ли?
— Да — отвърнах аз и бавно издишах, — разбирам. — Поех си дълбоко въздух и за пореден път натиснах бутонаИграч 1.
Както обикновено, тъй като имах пряка конкуренция, се представих най-добре. Този път успях да вляза в ритъм. Завъртане. Стрелба, супер стрелба, следващо ниво, бягай от остриетата. Ръцете ми започнаха да натискат копчета, без дори да мисля за тях. Забравих за залога и за милионите хора, които ме гледаха. Потопих се в играта.
Играех вече повече от час и тъкмо бях минал ниво 81, когато внезапно в ушите ми прогърмяха радостни възгласи.
— Успя, човече! — крещеше Шото.
Очите ми се стрелнаха към горната част на екрана Резултатът ми беше 802 488 точки.
Продължих да играя, инстинктивно устремен към още по-висок резултат. Но когато АртЗмида шумно си прочисти гърлото, осъзнах, че нямаше нужда да продължавам. Всъщност сега губех ценните секунди преднина, която още имax пред Шестиците. Бързо изразходих оставащите ми два живота и на екрана се изписа KPAЙ. Въведох инициалите си и те се появиха на първо място в класацията, над резултата на Холидей. След това мониторът почерня и в средата му се изписа:
БРАВО, ПАРЗ,ТАП 2!
Шкафът с играта изчезна, а с него изчезна и аватарът ми.
Галопирах по обгърнат от мъгла склон. Предположих, че яздя кон, защото подскачах нагоре-надолу и чувах звук от копита. Пред мен от мъглата изникна познат на вид замък.
Погледнах надолу, към тялото на аватара си, и установих, че изобщо не яздя кон. Тичах по земята. Аватарът ми беше облечен с ризница, а ръцете ми бяха протегнати леко напред, сякаш държах юзди. Но на практика юзди нямаше. Не държах нищо. Ръцете ми бяха празни.
Спрях да се движа напред — и тракането на копитата също спря, но чак след няколко секунди. Обърнах се и видях откъде идваше звукът. Не го издаваше кон, а човек, който удряше две половини от кокосов орех една в друга.
Тогава разбрах къде се намирам. Бях в сцена отМонти Пайтън и Свещеният Граал —друг от любимите филми на Холидей и може би един от най-обичаните от феновете за всички времена.
Това беше симулация на филм, както в Първата порта.
Осъзнах, че съм облечен като крал Артур. Носех костюма, който Греъм Чапман носеше във филма. А мъжът с кокосовия орех беше верният ми прислужник Патси, чиято роля се изпълняваше от Тери Гилиъм.
Патси се поклони угоднически, когато се обърнах с лице към него, но не каза нищо.
— Това еСвещеният ГраалнаМонти Пайтън! — прошепна развълнувано Шото.
— Здрасти — отвърнах аз, забравил се за секунда. — Знам какво е, Шото.
На дисплея ми се изписа съобщение:НЕПРАВИЛЕН ДИАЛОГ!В ъгъла на дисплея ми се появи резултат от — 100 точки.
— Браво на теб, глупако — обади се АртЗмида.
— Просто дай знак, ако имаш нужда от помощ, Зи — каза Аех. — Размахай ръце или нещо подобно — и ще ти кажем нужната реплика.
Кимнах и вдигнах палци. Но едва ли щях да имам нужда от помощ. През последните шест години бях гледалМонти Пайтън и Свещеният Граалточно сто петдесет и седем пъти. Знаех всички реплики наизуст.
Погледнах към замъка и вече знаех какво ме чакаше там. Отново тръгнах "в галоп", стиснал невидимите юзди, и си представях, че препускам напред. Патси отново започна да удря половините от кокосовия орех и запрепуска до мен. Когато стигнахме до входа на замъка, дръпнах "юздите" на "жребеца" си.
— Ехо! — извиках.
Резултатът ми се увеличи със 100 точки и отново стана нула.
Като по даден знак, иззад стената на замъка се показаха двама войници.
— Кой е? — провикна се един от тях към нас.
— Аз съм Артур, син на Утер Пендрагон от замъка Камелот — издекламирах аз. — Крал на бритите! Унищожителят на саксонците! Владетел на цяла Англия!
Резултатът ми скочи с още 500 точки и на дисплея ми се изписа съобщение, че съм получил бонус заради акцента и артикулацията. Отпуснах се и усетих, че започвам да се забавлявам.
— Да бе! — отвърна войникът.
— Истината казвам — продължих. — А това е верният ми прислужник Патси. Обходихме земята надлъж и нашир да търсим рицари за моя двор в Камелот. Искам да говоря с теб и господаря ти!
Получих още 500 точки. В ухото си чух как приятелите ми се кискаха и ме аплодираха.
— Какво, на кон ли? — попита войникът.
— Да! — отвърнах аз. Още 100 точки.
— Та вие използвате кокосови орехи!
— Моля? — 100 точки.
— Държите две празни половини от кокосов орех и ги удряте една в друга!