![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Като умре.
Или като изгуби всичко, освен живота си.
— Благодаря — каза Лорн като продължаваше да точи острието си.
Вард се обърна към него.
— За какво ми благодариш?
— За това, че не ме съдиш. Че не се опита да ме разубедиш да участвам в този дуел.
— Това не означава, че го одобрявам.
— Знам.
На вратата се почука.
Лорн погледна въпросително към Вард, който хвърли един поглед през прозореца и каза:
— Горланс е.
Лорн се усмихна накриво.
— Новините се разпространяват бързо — иронично рече той. — Да влезе.
Вард отвори.
Безупречно облечен, Горланс влезе, но остана на прага, застанал мирно, с меч на кръста и шлем в ръка. Лорн продължи да си точи меча, дори не вдигна очи, когато попита:
— Какво искате?
— Рицарю — каза Горланс, — идвам при вас като говорител на ониксовите гвардейци.
— На всички?
Горланс се поколеба.
— На повечето.
— Значи на неколцина…
През прозореца Вард забеляза четирима-петима от черните гвардейци, които в другата част на двора като че ли очакваха Горланс. Без съмнение се бяха разбрали с него. Като видяха, че Вард ги наблюдава, те сякаш се разколебаха и се върнаха в помещението, откъдето бяха излезли.
„Жалки бунтовници“ — помисли си Вард.
— Слушам ви — каза Лорн, като проверяваше с пръст колко добре е наточено острието.
— Рицарю, ние се безпокоим за възможните последици от вашия дуел с граф Дьо Форланд — каза Горланс, като гледаше някъде далеч пред себе си.
— Възнамерявам да победя — каза Лорн спокойно. — Но съм трогнат от вашата загриженост.
Горланс се смути.
Откакто отново беше поел командването на Ониксовата гвардия, подозренията на Лорн по отношение на Горланс и на неколцина други непрекъснато се потвърждаваха. Тези мъже бяха добри бойци и смелостта им беше истинска, но те не се бяха присъединили към черните гвардейци заради идеала. Вместо да служат на Ониксовата гвардия, те се надяваха да си послужат с нея, за да задоволят гордостта или амбициите си. А и дали щяха да се включат в нея, ако не я командваше принц на Върховното кралство? Несъмнено имаше неколцина, които мислеха, че ще изгубят правата си, когато Лорн беше поел командването след Алан, и Горланс беше един от тях. Произхождаше от най-висшето и богато благородничество на Върховното кралство и трудно понасяше да се подчинява на сина на прост оръжеен майстор.
— Нашите тревоги се отнасят до Ониксовата гвардия — възрази Горланс. — Ние мислим, че…
— Вашите тревоги засягат единствено вас, Горланс — прекъсна го Лорн. — Страхувате се, че този дуел ще навлече безчестие върху Ониксовата гвардия, а следователно и върху вас. Но за нея изобщо не ви пука.
— Рицарю!
— Вие сте тук единствено за да си подсигурите гърба — продължи Лорн, без да повишава тон. — Искате да подчертаете несъгласието си, за да можете да се дистанцирате от Гвардията и от мен утре? Е, добре, направихте го. Потвърждавам тук и сега, че съм запознат с вашите възражения и Вард може да свидетелства, че е така.
Объркан, Горланс се обърна към Вард, който го гледаше мрачно и потвърди, като направи знак с глава.
— Сега излезте — добави Лорн. — И знайте, че ако все още сте част от Ониксовата гвардия, то е, защото не мога да ви изгоня, без да обидя принц Алдеран. Именно благодарение на него ви е връчена тази ризница и пак благодарение на него все още я носите.
— Рицарю, държа да ви уверя, че…
— Излезте.
Лорн не беше повишил глас, но тонът се беше повишил.
Горланс излезе, а Вард затвори вратата с крак, като се усмихваше против волята си.
— Ти никога не си харесвал тоя тип, нали?
— Никога.
Чуха приближаването на коне.
— Вече? — изненада се Лорн.
Все още беше тъмно, небето на хоризонта едва побледняваше. Лорн отиде до прозореца, като прибра меча си в ножницата и видя двама конници, които влязоха в двора. Единият беше Алан, гологлав, по риза и с навити ръкави; другият беше Одрик.